Свобода и пак свобода - кой какъвто ще да е, но всеки иска да е свободен и дори претендира, че е такъв или най-малкото, че се опитва да е такъв. От тук обаче идват трудностите и неяснотите. Защото адски много хора имат сгрешена и извратена представа за свобода. Впрочем, свободата не е да можеш да правиш каквото поискаш, а да знаеш какво искаш и защо, а желанията да са плод на извисена и стабилна ценностна система...
И за коя свобода говорим - за личната, за националната, за общочовешката? Това е ключов въпрос, защото не можем да ги поставим под един знаменател. За едни народи в едни географски ширини свободата е едно, за други народи в други ширини - съвсем различно. От какво зависи - от културата, от традициите, от психологията - фактори, формирали се в течение на цели хилядолетия.
Не всичко, което изглежда като свободно деяние, всъщност е свобода. Ако човек може да даде воля на всичките си желания, той ще наруши свободата на някой друг. Разбира се, изключително важно е на кой точно ще наруши правата и свободата. Ако нарушим свободата на честен човек, това не е правда, но ако нарушим свободата на дегенерат, лицемер и отрепка, има голяма вероятност да е правда.
Затова е много важно да имаме представа и светоусещане, което оформя ефирните граници на свободата, в които тя прелива с честта и правдата - ефирни, защото свободата няма как да влезе в някакви материални граници, тъй като е преди всичко състояние на духа, а за духа няма такива граници. За духа единствената граница е съвестта, именно съвестта трябва да се съчетава с чувството за свобода, за да е блажена свободата и да ни доближава до свръхчовешкото.
Абсолютната свобода е фикция, на практика е неосъществима, защото каквито и граници да има, общовалидни за всички в едно общество, винаги индивидуалните представи за свобода на отделните личности ще ги подтикват към мисли и желания, които контрастират с тези на други индивиди от същото общество.
Но така или иначе, стремежът към абсолютна свобода винаги ще го има и трябва да го има, обоснован най-вече на честта и правдата. Когато този стремеж изчезне, свободата като явление започва да се топи и да се превръща в мираж. Тази закономерност важи както за индивидите, така и за нациите - ако не търсиш нови и нови изяви на собствените си права, вече си в отстъпление и някой друг малко по малко отнема свободата ти.
Има и друго, което трябва да забележим - личната свобода е силно обвързана с националната свобода, а в същото време общочовешката свобода е слабообвързана, и по-точно няма почти нищо общо с личната свобода, въпреки че съвременната пропагандна машина ни натяква тъкмо обратното. Защо? Твърде е просто, стига да осъзнаем една проста природна, цивилизационна закономерност - едни народи винаги ще искат да наложат Своята свобода над Чуждата свобода. Коя е Своята Свобода - това е собствената култура, своето светоусещане, своята обществена самоорганизация.
Затова и цялото разбиране за толерантност е сгрешено - невъзможно е два народа да живеят на една територия и да са еднакво свободни. Винаги единият ще е малко по-свободен - ще наложи нещо, което в неговата собствена култура е свобода, а за културата на другия народ не е. Затова и правото на един народ да има територия, жизнен ареал, в който да се самоорганизира, е свещено право. Това не означава вражда с другите народи, а ясното съзнание, че на територията на един народ е възприета една култура, собствената, и представителите на други народи не натякват своята култура, когато са на същата територия. Типичен пример е експанзията на мюсюлманите в Европа - само християните възприемат налагането на мултикултурния модел като свобода и равнопоставеност - за мюсюлманите това е процес на завладяване на християнския свят. Нарича се "еднопосочна толерантност", от която е ясно кой е губещия.
С други думи - ако човек поиска свобода за чуждите, може да се окаже, че жертва своята свобода и тази на ближния си. За мюсюлманските мъже израз на свобода е да убият жена си с камъни, тъй като се е разбулила, за нас това е отвратителна тирания и античовечност.
Свободата и независимостта на една нация са необходимите предпоставки личностите, отделните индивиди, да са свободни и независими. Неразбираемо е как много хора решиха, че личната свобода е отделена от националната. Ако личната свобода можеше да вирее на фона на отнета национална свобода, вероятно нямаше да има Априлско въстание, да речем. И, разбира се, личната свобода не се изразява само в това, да си материално осигурен - част от организаторите на същото въстание са били заможни хора.
Днес пропагандната медийна машина бълва лъжи и промива мозъци - натяква на поколението, че явления като проституция, наркомания, алкохолизъм, са едва ли не стожери на свободата. Официално властта преследва разпространението на наркотици, неофициално знаем, че същата власт получава солиден процент от разпространението им. И все така, неофициално, чрез медии и кино, ги пропагандира, за да се поддържа прираста на наркозависими. Именно - зависими, а не свободни.
За свободата на сексуалната насоченост? Провеждането на гей-парад ни се прокламира като символ на свободата. Дори си спомням как една пачавра, дълго живяла в Америка, бе дошла на някаква лекция в университета и попита нас, студентите: " Каква свобода има тук, колко гей-парада са проведени в България?" . "Свободата" скоро дойде - още на същата година почнаха гей-парадите. Разбирате ли, това ми звучи античовешко. Да се съди за "наличието на свобода" по това колко гей-парада е имало. За жалост, това е либерализма - под свобода се разбира извратеността да получи поле за изява.
Нещо повече - това извратено разбиране за "свобода" ни се натяква. Ако ние не ръкопляскаме на содомистичните изроди, кълчещи се пред нас, започват обвинения в нетолерантност. Хомосексуалистите са известни със своята задружност и хетерофобия - поддържат се взаимно, а високопоставените педерасти ходатайстват за издигането на други педерасти. С други думи, те нарушават свободата на останалите хора, които не споделят педерастките им възгледи.
И пак стигаме до същия неизбежен извод - свободата за едни е едно, за други - друго. Ако ние искаме общество на добрите нрави и задружността, не се връзва да дадем свобода на тези, които са против такива принципи, защото те ще навредят на нашата свобода. Не става въпрос такива хора да бъдат оковани, а да не им се позволява да манипулират и тероризират останалите.
Свободата на духа е в действителност най-висшият човешки идеал. Свободният духом човек е в състояние да преодолее материалните граници. Стига да знае наистина, какво е свобода. Свобода не е да можеш да извършиш каквото пожелаеш, защото много от желанията водят към падение, зависимост и нещастие. Ако имаш контрол върху себе си, вече си свободен, но контрол може да имаш, ако познаваш същността си.
Добронравни, съвестни, силни, независими, честни, волни - това е същността на българите. Поддадем ли се на корист, егоизъм, слугинаж, покорство - ние се отделяме от същността си и с това губим най-важното - свободата си.
"Истината е свята, свободата е мила" бе написал Ботев съвсем право, тъй като е казано - "Истината ще ви направи свободни" . Днес отнемат свободата ни, като ни отдалечават от истината. Като ни лъжат за нашия произход, за нашата история, като ни натякват лъжовни ценности - Те просто ни отнемат свободата.
Тъй като заблудата е робия, а истината - свобода, призвани сме да разобличаваме заблудите и постоянно да търсим истината, която носи истинската свобода.
Марто Болг-Арийски
| 
