|
Българският мироглед е нещо непознато и неразбираемо за днешните българи в своето мнозинство. Мирогледът на тези, които побеждаваха империи, за да съградят саракта на България. Къде се е скъсала нишката, какво се е случило, за да се стигне до това падение, не е никак ясно. Ясно е само, че единственият ни верен път е да се върнем на българският път - българското светоусещане, ценностна система, житейско поведение.
Когато говорим за толкова далечно време, не е лесно да си представим каква точно ценностна система е властвала сред българите, но останките от тях говорят за отминалото време, стига човек да има сетива да ги разбере.
Напоследък често говорим за идеология, националистите дават "препоръки" какви трябва да са българите, за да спре текущия позор. И за съжаление много от тях си служат с чужди идейни течения, прокарвайки интернационални "бели" ценности. Подражателствата обаче са обречени на исторически провал, а и са напълно безсмислени, видно е от не толкова далечното минало. Единственият верен път е възстановяване на изгубения ни български мироглед и развитие върху такава основа.
Днес понятието "български манталитет" се е превърнало за масата в синоним на нещо напълно отрицателно. Повечето хора дори не осъзнават, че същото понятие някога е значело гордост, сила и чест. Вместо това, насреща ни една сган от откровени дебили, чието "културно аз" е оформено в странен хибрид между американистки и ориенталистки привички и начин на живот, абсолютна готовност за продажничество и предателство не само на българското, а дори на своите близки; липса на духовни ценности, слугинаж, простотия.
Как ще спрем това - казахме; като отново възприемем ценностите на българите, които запазиха себе си и дори победиха тогавашните империи. Докато ги възприемаме просто като конниците от учебниците и просто като история, няма да може да добием силата си.
Погледнете само две неща - архитектурата на Плиска и някои писмени български извори като Именникът на българските канове, дори отделните каменни блокове с издялани рунически знаци. Наглед не много информация, но всъщност говорят много за създателите си и народа, на който принадлежат. Очевидни са някои черти от характера на тогавашните българи - монументалната величествена архитектура на Плиска сякаш говори за чувството за пълна независимост и боева готовност срещу всеки съперник, било то и със статут на империя. Стилът вдъхва не само самочувствие, а и хармонична опростеност, почти суровост, но не груба суровост, а красива. Съчетание от самочувствие и скромност - може би тайната на безспорното величие, което Плисковска България постига. И това в никакъв случай не е била само волята на управляващите канове и боилите - това са качествата и волята на българите като народ. Няма я римската отблъскваща студенина и грандомания, нито гръко-елинската помпозност, сякаш прикриваща някакво лицемерие. Само величествено откровение и мощ, прехвърлени от българите върху съграденото от тях.
Завладяващи са и руническите символи върху каменни блокове, както и каменните рисунки. Наглед една грубост, граничеща с примитивност, но сякаш това не е породено от примитивна техника на изработка, а търсене на свободен стил. Наглед хаотично разпръснатите по каменните блокове рунически знаци, всеки с различна големина на резките, сякаш напомня космическия ред, в който хаосът е само привиден. Тези руни зареждат човек с чувство на необремененост и свобода, в същото време с ясно и могъщо послание.
Оцелялото от българските исторически паметници, накратко говори - сила, откровение, увереност в собствените сили, гениална опростеност, благодетелна войнственост. Какво би било този мироглед да се завърне...
|
