|
В глутницата индивидите си помагат и се отбраняват. Затова враговете ни се стремят да превърнат народа ни в стадо.
Една новина, анализ на изчезването на Веско и пасивността на обществото, пасивност, която може да е фатална. Или с други думи - общество без усещане за нация и национална солидарност и съпричастност, е просто разграден двор; труп, оставен на хиените.
"Случаят със 7-годишния Веско е огледало на обществото"
"Много от хората като че ли реагираха бавно по случая с изчезването на 7-годишния Веско. Това каза пред "Хоризонт" психологът Росен Йорданов, зам.-директор на Института по психология на МВР.
"Твърде дълго време може би сме живели в състояние на безпомощност, на пасивност, която по един странен начин ни е носила някакви дивиденти – дали свобода, дали оцеляване. Сегашната ситуация, свързана с кризата, с личното оцеляване, отново изтласква на преден план това чувство за затваряне", смята Йорданов.
Според него обаче трябва да поставим от другата страна и тази свръхактивност. Другата страна – тя пак обслужва по-скоро някакви лични, нарцистични потребности, отколкото истинското желание да бъдеш солидарен.
"Аз се надявах, че все някоя жена, която го е видяла, ще прояви нормален майчински инстинкт. Наистина съм неприятно изненадан от това, че никой не даде надеждна информация, напротив, даже по-скоро много мъже проявиха много повече активност и старание", заключи психологът. "
Доста точна констатация - мнозина се чудят какво било толкова лошо на соц-управлението; ами стандарт имаше, но хората бяха мачкани и манипулирани като скотове. А образователната система произвеждаше интернационалисти, т.е. хора без национално самочувствие, без усещане за истинско, безкористно единство по национален признак.
А сега училищата произвеждат космополити - резултатът е същия, даже е по-зле.
В тази пасивност има нещо чудовищно. В нея мислещият човек вижда предпоставка за тотално унищожение на народа - първо ценностно и морално, след което физическото унищожение е малка стъпка.
|
