Our poll

Rate the site
Total of answers: 96

Block title

Block title

Statistics























































































 
Home » 2012 » November » 26 » Образът на евреите във Възрожденска България
8:06 PM
Образът на евреите във Възрожденска България
Мнозина считат, че да се говори в разобличителен тон относно евреите, е белег на нацистка идеология у "обвинителя" . Последователите на нацизма пък считат, че едва ли не Хитлер е открил топлата вода като е посочил ролята на евреите в живота на европейските нации. Затова трябва да поясним, че обоснованата българска позиция към евреите е продължение на възрожденската мисъл, и тук нацизмът няма никаква роля и значение. В интернет е публикувано интересно изследване с автор Олга Тодорова - "Евреите в българската словесност от началото на ХІХ век до Освобождението" . Въпреки позицията на автора, че отношението към евреите се корени в българския "християнски фанатизъм" , изследването е сравнително изчерпателно и доказва единната позиция на българските възрожденци спрямо еврейството.


Пасажи от изследването "Евреите в българската словесност от началото на ХІХ век до Освобождението" :

"Отношението на възрожденския българин към евреите, респективно-образът на евреите в българската възрожденска книжнина, се оформя колкото под въздействието на актуални за ХIХ век социално-икономически, културни и политически фактори, толкова и в резултат на наследени от по-далечното или по-близко минало стереотипи и предразсъдъци. Ето защо една кратка ретроспекция на българо-еврейските контакти през вековете би била само от полза за по-адекватното осмисляне на възрожденската представа за "Израилевите синове”.
...

В основата на този образ безспорно лежи евангелският архетип за христоненавистния, подъл и сребролюбив евреин - архетип, разработен и в средновековната ни религиозна книжнина. Чисто прагматичната мотивация на образа обаче понякога е съвсем прозрачна. Очевидно е, например, че българинът, който традиционно се препитава от изнурителен и по правило нискодоходен земеделски труд, гледа на заможните си съседи-евреи през кривото огледало на завистта. Той не може да прости на "еврее тежки сарафе” и на "чифутчетата базиргянчета” (от тур.-търговчета), че притежават непостижимото за него умение да трупат пари без много пот на челото. Спасителното за гордостта на бедняка обяснение е, че евреите са богати най-вече благодарение на своето безчестие и на склонността си към измамничество.
...

Ето сега едно красноречиво описание на епизодичен герой-евреин, което намираме във втората, непубликувана част на повестта на Васил Друмев "Ученик и благодетели, или чуждото си е чуждо”: "Лицето на евреина беше отвратително. С едно око, разрязана устна, с черни зъби, дълъг, извърнат нагоре нос, със сбръчкано лице, наполовина изгоряло, с дълга жълта, но от много време нечесана и набита със сламки и боклук брада”. И за да бъде образът съвсем завършен, авторът добавя, че евреинът "понякогаш се оригваше, като изпускаше лукова и чесънена миризма.”18 Но ако евреинът на Друмев все пак е само един художествена измислица (при това може би донякъде повлияна от чужди образци - натрапва се например приликата с Дикенсовия Фейгин от "Оливър Туист”), то Любен Каравелов вече не щади и "реалните” евреи. В пътеписните си "Записки за България и българите” той обявява еврейските квартали на София за "вонейша чума”, която съперничела дори на Солун - "столината на еврейското отрицателно благовоние”. "Ако софийският евреин са приближи до вас, то вие сте принудени да отидете в банята и да се омиете с хума” - предупреждава авторът и съветва софиянци, че ако "желаят да имат здрав воздух и да са избават от тифусните трески, то са длъжни или да преселят своите евреи на връх Витоша, или да ги натопат в саламура”. Впрочем, Каравелов не пропуска да напомни на аудиторията, че евреите "са известни на сичкият свят не само със своята телесна, но и душевна нечистота” .

В какво, според българина, се състояла тази "душевна нечистота”?
На първо място (и това е най-малкият грях на евреите в очите на българските им съседи) - в пристрастеността към един "паразитен” начин на живот. Иван Богоров например изтъква, че за разлика от българите и от турците, които били орачи и овчари, "крехкий син на Ревека, като ся бои да хване оралото, за да не му ся изприщят ръцете, той за прехранванието си залягва на лесни и хитри печалби - търговия и монопол”. Приглася му Каравелов, който твърди, че "гърците..., както и евреите, обичат да живеят без труд, без мъки и без голямо безпокойство”. 21 Евреите са нарочени не само за хитри и пресметливи, но и за непочтени. На тях не бива да се гласува доверие. "А на Давида Хаима нямам твърде голямо уверение, защото плете разновидно тая работа кату чист чифутин” - пише Раковски в едно свое писмо. 22 Коварството и продажността минават за иманентни черти на израилевите чада. Показателен е смисълът, който се влага в метафората "чифутин”. Например: "Стреснете се, събудете се, братя българи плоещчени. Доста сте падали с главата надолу в чуждите ями, доста сте били чифути, които за пет пари продават майка си”. 23 Оттук вече има само една крачка до мотива за еврейската склонност към предателство - мотив, който безспорно възхожда към евангелския разказ за падението на Юда. В кризисни моменти за християнската общност митът за предателите-евреи се възражда с неподозирана сила. Например в своя приписка, оставена върху страниците на Протопопинския дамаскин, даскал Тодор Пирдопски обвинява "проклятити чифути”, че с предателството си по време на Гръцкото въстание от 1821 г. станали причина за обесването на цариградския патриарх и за всички други репресии, предприети от властите спрямо християнското население в столицата.24 Мълвата приписва на евреите предателска роля и по време на Априлското въстание, както и в хода на Руско-турската освободителна война. Евреите, твърди следосвобожденският историописец Г. Димитров, "всегда са клеветели българите пред турското правителство”. В Карлово например те ходели преоблечени като турци и показвали на башибозука "кого да улови за бесене”. 25 

Изобщо, евреите са си извоювали печалната слава на жестокосърдечни злоумишленици на християнския род. С едва ли не генетично "вроденото” у тях христоненавистничество се обяснява дори политическото поведение на някои европейски държавници от еврейско потекло. Показателно е например как в едно стихотворение под надслов "Дизраели”, публикувано през 1876 г. в емигрантския вестник "Стара планина”, е разтълкувана позицията на английското консервативно правителство на Дизраели-Биконсфилд във връзка с Априлското въстание. Авторът с псевдоним "Пейчин” (всъщност Ив. Вазов) не само че не пропуска да отбележи еврейския произход на английския министър-председател, но и се стреми да внуши, че тъкмо в "жидовството” на Дизраели се крие разковничето за антибългарската му политика: "Тъй нагло Лорда с мирен вид/ свой взгляд министерски исказа,/ и като същий злобен жид/ към нази пълен бе с умраза,/ и тъй цинически, без стид очите на света замаза...”. Стихотворението завършва с прочувствения възглас "О, Англио, защо ли днес/ бездушен жид те управлява”.
...

Емигрантският, и особено революционният печат, си позволява един крайно остър антисемитски тон. Като илюстрация можем да си послужим с едно трагично събитие, което се разиграло в Кюстендил през 1875 г. Става дума за зверското убийство на едно дете - престъпление, за което местната християнска община тутакси обвинила евреите. Това мрачно събитие, коментирано от няколко български вестника, ни дава възможност да сравним позициите на различни по своята политическа ориентация среди по въпроса за ритуалните убийства. Списание "Ден”, което се печатало в Цариград не вярва във виновността на евреите:"Ний не знаем що да кажем за тя жаловита вест, като преди всичко се съмняваме м истинносттта й. Извора като е мътен, какво да кажем за водата...” Още по-категоричен в оправдаването на оклеветените евреи е официозният вилаетски вестник "Дунав”, който квалифицира умонастроенията на кюстендилци като "едно суеверие”. Ботевото "Знаме” обаче никак не се колебае в посочването на виновника и въпреки липсата на доказателства решително отсъжда: "по сичко се вижда, че детето е заклано от изкусна хахам-башийска ръка”.34 Със своята поезия и публицистика Ботев е дал предостатъчно доказателства за не особено ревностната си религиозност. Защо тогава той така стръвно се нахвърля върху евреите? Отговорът гласи, че зад смущаващото антиеврейско ожесточение на "Знаме”, пък и на други издания от революционната емигрантската преса, всъщност се крият силни политически мотиви. Българските революционери-емигранти, чиято висша цел е свободата на отечеството, са дълбоко възмутени от проосманската външна политика на западно-европейските Велики сили - политика, която нерядко била в съзвучие с интересите на крупни европейски финансови магнати от еврейски произход. Обяснима е следователно злобата, с която Ботевите и Каравеловите издания (”Свобода”, "Независимост”, "Знаме”) бичуват "обрезаните и необрезани еврейски екселенсии”, "израилските барони” и "великите царе юдейски на капиталът”, Ротшилдите и барон Хирш или "чафутските” вестници "Нойе Фрайе Прессе” и "Пестер Ллойд”, които пеели възторжени оди за султана. 35 Фактът, че тези "чафутски вестници” имали свои дописници и сред българските евреи36 покачва градуса на омразата. Ненавистта към шепата "израилски барони” се пренася върху "чафутите” въобще, преплита се с "кръвната клевета” и в последна сметка циментира добре познатия стар образ на подлия, христоненавистен евреин."   ...  


Views: 361 | Added by: Voisil | Rating: 5.0/3
Total comments: 0
Name *:
Email *:
Code *:

Log In

Login:
Password:

Block title

Block content

Block title

«  November 2012  »
SuMoTuWeThFrSa
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930

Entries archive

Site friends

  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites