"Може би единственият й недостатък беше, че обичаше да казва истината в очите. Ние се гордеем с нея. Това са думите на баща, загубил детето си - 28-годишната Яна.
На крехките 21 години Яна идва в София от Козлодуй и след като си намира работа остава да живее в големия град.
Приятелите й я определят като мил и жизнерадостен човек. Баща й,Явор Кръстев, споделя, че обичала да доказва себе си.
За последно той чува гласа на детето си на 8 юли. На следващия ден го викат в РПУ Козлодуй, за да му кажат какво се е случило.
"Да си въоръжаваме децата. Това ли ни остава?", запита той. "Обичам я и винаги ще я обичам. Няма друг като нея", споделя сестра й, без да крие сълзите си.
Нейните забележки не са към полицията, а към медиите, които са описвали Яна като клошарка. Всъщност Яна е работила в работилница за детски играчки, обичала е Дебелянов и е писала стихове.
Близките на зверски убитата в Борисовата градина Яна искат среща с родителите на сестри Белнейски. Явор Кръстев се обърна към тях на пресконференция чрез журналистите и ги помоли да се свържат със семейството му, за да се видят и споделят мъката си.
По време на погребението ковчегът с тялото на Яна е бил затворен, тъй като по опечаленото семейство е искало приятелите и близките й да я запомнят такава, каквото е била - слънчева, лъчезарна, красива и обичаща живота." trud.bg
Въпросът на опечаления баща изглежда повече от риторичен - "Това ли ни остава?!" . Няма как да се разчита на жалката полицейска сбирщина, която е пригодена за терор над беззащитни хора, но не и за превенция на населението. Сега полицията ще симулира бдителност и ще ангажира постоянни патрули в Борисовата градина, където е станало престъплението... Всичко ще продължи 2-3 седмици, както винаги става у нас при случила се трагедия.
Преди да са изчезнали хората в България, редно е и е потребно поне да опитат да се защитят от този неугледен безобразен геноцид. Защото иначе работата мирише на стадно заколение. Макар че, при това повсеместно оскотяване, трудно е да очакваш нещо друго освен стадно поведение.
Убийства стават навсякъде, но тревожното се състои в поведението на обществото - то продължава да разчита Някой нещо да направи, да спре престъпността, да му даде сигурност и ред. При все, че и олигофрените трябваше да са разбрали - хаосът у нас е организиран и планиран... И така с разни петиции и шествия, вместо реална самоотбрана.