|
Сагата с изваждането на повърхността на 33-мата миньори показа както икономическата и технологична напредналост на Чили, така и добродетелният национализъм и солидарност на чилийците. А у нас...
"Всичките 33-ма миньори, които прекараха 69 дни на 622 м под земята в мина в северно Чили, от които първите 17 в пълна изолация, бяха изведени на повърхността, предадоха световните агенции. Последният, 33-ти спасен миньор е 54-годишният Луис Урсуа, главен бригадир на групата миньори.
"Надявам се това никога повече да не се случи. Благодаря на цяло Чили. Гордея се, че съм чилиец", заяви Урсуа.
Невероятната епопея на блокираните в чилийска златна мина 33-ма миньори е белязана от числото 33. То бе сякаш навсякъде по време на спасителните операции - и това бе прието от някои с хумор, а от други като мистика.
Миньорите са 33, точно 33 дни бяха нужни, за да бъде пробита спасителната шахта, по която специална капсула ги изтегляше на повърхността. Спасяването им започна на 13 октомври (13/10/10) - трите цифри като сбор дават 33. Така в католическо Чили числото се свързва и с възрастта, на която Христос е разпънат на кръст - 33 години.
Първият признак за живот от миньорите дойде на 22 август, когато беше чуто чукане върху сонда, достигнала близо до мястото, където се бяха укрили миньорите след срутването. При изваждането на сондата, спасителите намериха закрепена за нея бележка "33-мата от нас в галерията сме добре". След като беше пробита тясната шахта до затрупаните миньори, започна предаване на писма с тесни пластмасови тръби, наричани "гълъби". След това беше спуснат оптичен кабел и станаха възможни телефонните разговори и видеоконферентна връзка.
Лекарите успяха да спуснат биометричен колан, с който да наблюдават основните жизнени показатели на миньорите. Данните от него се предаваха на повърхността безжично.
През последните седмици психолозите разрешиха да им бъдат дадени нови броеве от националните вестници. Миньорите получиха също музикални плеъри, библии и броеници, благословени от папа Бенедикт XVI. Пушачите трябваше да се задоволят с лепенки и никотинови дъвки. " darik.bg
Направи ми впечатление поведението на чилийците - още след като научиха за сънародниците си под земята, стотици хора се събраха на повърхността с чилийско знаме в ръка и въодушевени оказваха морлна подкрепа на миньорите. Хора националисти, хора с вяра.
Можете ли да си представите подобно нещо да стане у нас - аз трудно. Тук сме свикнали да се вълнуваме само от проблемите на близки и роднини, понятието "национална солидарност" за мнозина дори не съществува. Пиша това със срам, защото в исторически аспект Чили спрямо България е пеленаче, но ето, че показа завидно достойнство. И не опира само до това, да се развява националното знаме, а хората да са сплотени, да си помагат и да бранят родината си.
Но нищо не е случайно - Чили извоюва честта си още през 1973г. , когато комунистите бяха изхвърлени от властта и резултатът не закъсня - днес Чили е уредена държава с добър стандарт на живот. Чилийският народ излъчи свой водач - Пиночет, който да откъсне страната от лапите на интернационалните народо-погубители, наричащи се социалисти, комунисти и т.н. Ние не излъчихме такова спасително движение и такъв водач и резултатът е налице - днес нямаме нищо, нито нормален човешки стандарт, нито сигурност, нито национална солидарност между хората. А тези, които искат да променят това, ги сочат с пръст и ги наричат "екстремисти", "фашисти" и какво ли не. В това се състои най-голямата национална трагедия.
|
