| Войната е навсякъде около нас, но за момента виждаме най-лошата й част - да гледаме безучастно безчинствата на враговете. Понеже търпението следва по всички природни закони да свърши, трябва да се подготвяме психически за Нашия обрат, за Войната. Книгата "Помни войната!" на Борис Дрангов определено съдържа много полезни бойни съвети и мъдрости, почерпани от опита.
Откъси от книгата:
"Побеждава само оня, който не се бои да погине: да свикнем с мисълта да мрем с чест е основа на велики подвизи. Без тая решимост и най-бляскавите способности на разума са безполезни. Да умреш добре е първото и най-полезното между човешките изкуства. Велико е това дело и дълго трябва да се учиш на него: равнодушно да оставиш тоя свят, когато настъпи неминуемия час на смъртта. Учи се на това, що е еднакво годно против всяко оръжие, против всеки враг- да презираш смъртта. Повече от всичко е необходимо да се подготвяш за смъртта, защото подготовката за всичко друго може да излезе излишна.Неизбежно ще настъпи ден, в който ще трябва да употребиш на дело подготовката си за смъртта- За смъртта цяр няма. Две смърти няма, без една не бива. Мотика и лопата, най-последна заплата.
Възможно по често спомняй си, че си назначен да убиваш и да гинеш и че никой даже за миг не знае, къде го дебне смъртта; значи няма защо да се замисляш над това. Престанеш ли да се страхуваш от смърта, леко ще понесеш и всичко останало. И така, изтръгни от себе си желанието да живееш. Животът не се мери по дължина, а по съдържание. Благо е не самия живот, а честния живот. Често даже всичкото благо е в това—да не живеш дълго.
По добре честна смърт, отколкото безчестен живот. По добре гроб отколкото роб. Самоотвержеността е разно действуваща на целия строй на живота и занятията. За да я развиеш и укрепиш : Обичай делото, обичай войника, не злобствувай, бъди добър пастир, а не наемник и ще бъде добре. Който много обича, той ще съумее и много да направи. Обичаш ли, искаш; искаш ли можеш!
...
Духът никога не остава на едино равнище: Престанеш ли да го повдигаш, той се понижава. Нападай неприятеля навсякъде, където и да го срещнеш. Нападението силно повдига духа, обърква кроежите на врага; отнема неговата свобода, а на нас позволява да съсредоточим превъзходни сили на избраното място, да го ударим бързо, неочаквано и смъртоносно. Никога не питай, колко са, а къде са. Ако почнеш да ги броиш, всякога ще ги изкараш повече и няма да нападнеш. Съзнанието на силата е всичко. Нападай толкова по-дръзко, колкото числено си по-слаб, работата е по заплетена, появата на врага по-неочаквана. Черпи сила от твърдата решимост да победиш или да загинеш. Който мисли за последствията юнак не става !
Никъде човек не взема тъй често въображаемото за истинско, както на война и особено в боя. И затова : в основата на всички бойни решимости слагай безаветната дързост: 98 процента тя обещава несъмнен успех. „Трябва да е по-силен от мен, щом е тъй смел" ше помисли врага за тебе и ще бъде разбит.
Ако В деня на боя не знаеш, що да правиш: нападай първи! Нападай всякога! Нападай неочаквано : изненадата ужасява даже най-юначните. Изненаданият трябва да има миг за да се огледа и приготви за отпор: в тоя миг той загива, ако не се спаси с бягство. Тайна, бързина, изненада ! Неприятелят мисли, че си далеч, а ти удвой юначната си крачка, налети бързо, неочаквано, като гръм от ясно небе ! Ще му се завие свят. И тогава не му давай да се опомни, нападай с какво дал Бог! "
|
