Първобългарската сила извира от една уникална култура, оставила видими следи само в избледняващите празнични ритуали. Когато празнуваме Коледа, редно е да си спомним и за българския първообраз на този празник - цар Колед и раждането на сина му Болг. Впоследствие е съчетан с Христовото Рождество, но първоизточникът е забравен. От една страна, древните български учения са отхвърлени и познанията – почти изгубени, а от друга – съществена част от празничната ни система продължава да извира от тях. На 21-и декември отбелязахме Игнажден – най-дългата нощ(Игнажден – Ин енергия), а на 23-и бе началото на новата година по древнобългарския календар, признат от ЮНЕСКО за най-точния календар.

По всичко личи, че близо два века първобългарските колобърски учения, които сега наричаме езически, са били съчетавани с християнството, без да бъдат противопоставяни. Например Кубрат и Тервел приемат християнски санове(вторият дори е обявен за светец като Спасител на Европа), но това не пречи държавата да е организирана по древнобългарски модел и автентичните български учения да са в основата на държавната и обществена организация. Колобрите и боилите решили да свържат в едно християнството с древните познания. Доказателство за това е, че на територията на България не са засвидетелствани гонения на християни по религиозни причини. Само срещу ромеи и ромейски шпиони. Това продължава до управлението на Борис. Тогава, по неясни поради оскъдните извори причини, християнството и древните учения били обявени като противостоящи, 52 боилски рода – избити. Впоследствие, българският цивилизационен модел е заменен с византийски, а първобългарските учения били забравени, което довежда до загуба на българската държавна мощ.  

Развитието или по-точно дегенерирането на значителна част от българския народ, налага да се хвърли светлина върху този въпрос – същността на изначалното българско устройство. Както стана дума, два века(от историята на Дунавска България) християнството и колобърските учения били съчетани и на практика са участвали активно като фактори в управлението на страната.

С други думи това, което Борис прави по същество, не е смяна на вярата, а смяна на устройството и отстъпване от българския цивилизационен модел – тук е причината за блокажа на българската мощ в перспектива. Външните фактори получават възможност да се намесят в нашето устройство и да отслабят държавата. Затова се вдигат на бунт 52-та боилски рода, а не срещу християнизирането, както пише в повечето учебници. 

Когато говорим за първобългарски учения, става въпрос не само за религия, а за каймакът на българския мироглед. Виждаме вълчата козина, но го няма вълкът – толкова древни празници, но не знаем за техните първоизточници.