|
Добре е да мислим за българите, останали в чужди граници, но е леко безсмислено, когато нямаме Свои граници. Към какво ще присъединим откъснатите през 1919г. Западни покрайнини? Към България? Такава държава няма от 1944г. , на нейно място се пръкна някакъв жалък сателит, първо на СССР, сега на Запада. Сателит, управляван от безродни отрепки и всевъзможни двуноги извращения на човешката същност.
Бъдете сигурни - малко побутване срещу сръбските идиоти ще даде неминуемо резултат, но няма кой да го направи - няма Българска дипломация, няма Българска политика. А защо са идиоти сърбите? Въобразиха си, че вечно заговорничещото им племе може да мачка десетилетия наред беззащитни общности, останали без държавна закрила, и че това ще продължи безнаказано и едва ли не, безконечно. Ако не беше прекомерната им наглост и жестокост, продължила десетилетия, вероятно нямаше да загубят и Косово. Дълги години югославският изрод на Балканите бе галеник на Запада /и на Изтока/, сега нещата се обърнаха.
Нещата се обърнаха, но отново не в наша полза. Сега Запада, ръководен от Юдо-Америка, лобира за мюсюлманските общности на Балканите, което за нас е още по-катастрофално.
Но, както казахме, кои сме ние и къде е нашата държава? Понятие "Български национален интерес" в момента не съществува в юрисдикцията на държавния апарат. Само погледнете външния министър Николай Младенов - за него съществуват интереси на Световната банка, на "Отворено общество" , но не и български интереси. Той е яростен българофоб, самото споменаване на понятието "български интерес" го изприщва и предизвиква невероятно озлобление, което все пак е обяснимо, с оглед еврейското му потекло. Де да беше само той...
Както личи от следващите цитати от изданието на Стоян Бояджиев " За ревизия на Ньойския договор и за връщане на Западните покрайнини" , присъединяването обратно на тези около 13 000 български кв.км. е не просто реална, а очевидно изпълнима и задължитена за изпълнение задача, но при условие, че имаше българска държава.
Стоян Г. Бояджиев
ЗА РЕВИЗИЯ НА НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР И ЗА ВРЪЩАНЕ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ
Издание на ВМРО - Съюз на македонските дружества
София 1994 г.
При отнемането на Западните български покрайнини бе прокарана една невероятна и антихуманна граница, която направо разсече на две българските гранични села. „И вие, ако искате де знаете какво е неправда и какво е рана в живото тяло на един народ, елате, непременно елате тук. Два пъти елате, ако сте българи и ако искате да видите как една международна граница прави от двора не един и същ човек две държавни територии. От една страна на невидимата граница да въздиша щерката, от другата да плаче побелялата от скръб майка.” (Стоян Чилингиров).
Премахването на създадената от Ньойския договор неправда по отношение на Западните покрайнини е абсолютно необходимо. В интерес на мира на Балканите е това да стане действителност в близко бъдеще. Ето защо, налага се българската общественост да бъде запозната по-отблизо с политическата и правна проблематика на въпроса и де се потърсят разумно пътища за разрешаването му.
Това е замисъла за написването на тази студия. Надявам се да стане обект за размисъл и да даде подтик за политическо действие на отговорните фактори и държавни ръководители.
...
Съгласно сега действуващото международно право, клаузите на Ньойския договор от 1919 г. относно Западните покрайнини са недействителни. Тази недействителност може да бъде предявена било по политически път, било пред съответните международни съдебни институции.
...
България помни срамното нападение от войските на крал Милан през 1885 г. и вместо помощ срещу Турция неочаквано ударът дойде от „християнска и православна Сърбия". България помни също така и незавидната роля на Сърбия в Балканските войни и наложения от нея ужасен денационализаторски режим в „Южна Сърбия", както и коварната роля в създаването на т. нар. „македонска нация" в по-ново време. Тези неща стоят в народната памет. Ето защо Сърбия трябва да направи една смела крачка, за да спечели българския народ за едно ново бъдеще. Това е абсолютно необходимо. Защото в българската душа стоят дълбоко пророческите думи на великия български син Христо Ботев: „Още от началото на своето съществуване и досега Сърбия е била неискрена към българския народ. Тя всякога се е стараела да възпрепятствува на нашето освобождение и е гледала де се възползва от нашето доверие, от нашите сили, от нашата кръв." (в. „Знаме", април 1875 г.)
|
