Разликата между бунт и Възраждане В последните седмици голяма част от населението участва в нещо като бунт срещу властта, който е на път да стихне без постигане на реален резултат. Най-срещаните коментари са, че народът се бил събудил, повдигнал се българският дух и прочие. Трябва обаче да сме наясно, че масовото недоволство от изминалия месец не е изява на национално възраждане и повдигане на българския дух. И все пак, по-добре протести, отколкото нищо, може да се каже в случая. Българският народ е толкова пасивен и безгласен в последните 7 десетилетия, че всяка проява на бунт и неподчинение изглежда като глътка живителен еликсир.
Бунт и Възраждане са две много различни явления - бунтът е просто недоволство, а Възраждането е висша изява на духовна зрялост и идеологическа подготвеност за спасителна промяна. Бунтовете са признак, че народният организъм още диша, но е повече от ясно, че само националното Възраждане и революция може да ни спаси от национална гибел.
С право се чуват мнения, че българите отдавна трябваше да протестират и то с много по-голяма ярост не само за битови сметки, а затова, че вътрешни и външни организации целенасочено унищожават българската култура и духовност; че историята в учебниците се подменя и българските деца учат пълни глупости, подходящи единствено за подрастващи дегенерати; телевизията и медиите непрекъснато ги облъчват с чалга, порнография и безмерна простотия; най-вече - управляващите са поставени от антибългарските си господари на власт с единствената цел да превърнат потомците на някога велики българи в биологичен материал-добитък за западната колониалистка измет. Защо няма масови протести срещу тоя геноцид? Да не би българите да са примирени да са безкултурни слуги и донори за "напредналите" нации? Така изглежда, много българи наистина мислят, че са втора ръка хора, което е трагичният резултат от тези 7 десетилетия национален нихилизъм, чуждопоклонничество и измекярщина.
Чудесно е, че има бунт срещу грабителите-монополисти, но защо нямаше бунт, когато Мангал Костов, педалското царче Мони, Сер Гей, Бойко боклука подписваха приватизационни договори? Да не би да не е било ясно, че вършат национално предателство? Пак стигаме до идиотското съзнание, че ако ресурсите и предприятията на страната са в ръцете на чужденци, те ще се погрижат за нас. Погрижиха се. Заради нашенската простотия и нихилизъм - западняците ще ни помогнат, защото сме им много симпатични и са големи филантропи. Либералните партийни подлоги и чужди агенти продължават да ни убеждават в тази абсурдна теза.
Събитията около невижданите от доста години масови протести доказват, че без ядро от много добре идеологически подготвени националисти, всеки опит за истинска радикална промяна ще е пълен фарс и театър на гнусни пиявици като Хелзинкския комитет, Отворено общество и слугуващите им безроднически изроди и нищожества. Какво стана - в някакъв луксозен ресторант се събраха някакви олигофрени като Андрей Слабаков, чиято "борба" доскоро се изчерпваше с правата на пушачите; Кристиян Коев - "световноизвестен флейтист" , който няколко дни преди това бил арестуван и това му давало правото да е "гласът на протестиращите" . Нищо лично, но бърз поглед към снимката на Коев недвусмислено подсказва, че става въпрос за мазен и нагъл педерунгел, търсещ изява на егото си. И такива вонящи елементи отново оглавяват събитията, отново богаташката измет, забогатяла с ограбване на раята, ще се прави на реформаторска сила.
За капак смехотворното педераско чучело Плевнелиев, което бе окачено за президент от масонските си властелини, състави "Обществен съвет" , в който включи кръвопийци като олигарха Огнян Донев. Това не бе просто безумен акт - това трябва да се тълкува като гавра. "Нека си протестират, те са стадо, което не знае накъде се движи и ще управляваме" . Това е категоричното послание на политическия елит. Грубо послание, но напълно съответстващо на реалността - българите нямат истински водачи, нямат и идеология, която да е гръбнак на протеста. Да променим нещо в конституцията, ама какво да променим; да сменим системата, ама с какво да я сменим... За момент масата усеща, че национализмът е единственото възможно решение, но бързо се завръща към обичайното си "психо-равновесие" , което се изразява в скотската вяра, че някоя външна сила ще реши проблемите на България.
Самите националисти в България обаче не са идеологически подготвени - не знаем какво точно трябва да сторим, с какво точно да сменим антибългарската система, какво да е общественото и държавно устройство. Именно затова от доста време насам дискутираме въпроса "Избистряне на идеологията" - какво точно е национализъм и към какво точно трябва да се стремим, какви точно действия, какво точно устройство... Жизнено важно е да изградим ясна представа за бъдещото устройство на България, защото в противен случай ще наблюдаваме това, което сега наблюдаваме - гнусни педали и морално разложени снобари, комуняго-демократски чуждопоклонници ще влизат в ролята на обществени реформатори и радетели за промяна, докато единствената добронамерена и целуната от Бога промяна може да се извърши от идеологически подготвени националисти.
|
