НАЦИОНАЛИЗЪМ, НАЦИОНАЛИСТ, ИДЕАЛИ
Наричали са ви националист. Какви са основанията за това?
- Аз съм наистина националист - и преди, и сега. Това е нормалното ми агрегатно състояние. Имам пред очи обяснението в енциклопедията на братя Данчеви, което гласи: „ Явно предпочитание на всичко, което е свойствено на нацията, на която принадлежим” . Понятието „националист” стана за българина позор, когато започнахме след септември 1944 година да пълзим пред Тито и да въртим опашка пред социалистическия интернационализъм. И макар това време да отмина, въртенето на опашка продължава. Беше се изказал дори един генерал, че армията трябвало да се освободи от национализма. Но, кажете ми, за какво би отишъл един войник на смърт за Отечеството си, ако не го обича? Ако би се изкоренил национализмът в армията, та то не би имало никаква полза от такава денационализирана армия!
В. „24 часа „ – 5-6. 12. 1992
- Мнението ви за национализма в условията на демокрация. Разграничаваме ли национализъм от шовинизъм?
- Само олигофрените не различават национализма от шовинизма. Чуждата дума „национлизъм” е понятие, абсолютно равностойно на „родолюбие”. Всички опити да се клейми нормалният, здравословният, ще го нарека, национализъм като шовинизъм са спекулативни и произхождат от враждебни на българщината среди.
- Каква е според вас същината на национализма или, както го наричате, родолюбието?
- Същината не е в това да викаш „Ура за България!” , а да си готов да се жертваш за нея, за Отечеството на дедите и бащите, както са го направили най-великите българи. Вижте в речника на Касъров какво е обяснението на думата родолюбие: национализъм – това е същината му, нещо да прежалиш в името на общността, на родината, на държавата и на нацията, защото ако всички само вземаме, а никой да не жертва, от държавата ни няма да остане и следа. Това е всеизвестна, неоспорвана истина.
В-к „Новинар” , 1995
Нужна ми е Вашата самоидентификация: талантлив писател, дисидент за всяка власт, вечна духовна опозиция, конфликтна личност, националист, постоянно търсещият, безстрашен и неумолим публицист, а може би – всичко заедно?
- Опитвам се да остана верен на себе си – това е най-кратката формула на моята, както вие я нарекохте, „самоидентификация” . Аз съм възпитан в обич към Отечеството и това чувство е определящо за поведението ми. Между другото, аз съм напълно убеден не само теоретично, а и от дългия ми опит в живота, че коренът на главната за България и българите беда идва от нихилизма, от безродието. То започна да се всажда в училищата ни от 1947г. Насам в името на „интернационалното братство” . След това ни замете, дори с още по-голяма сила, лавината на космополитизма и сега всеки се грижи само за себе си, за своето преуспяване и забогатяване. За себеподобните, за държавата, за обществото никой пет пари не дава. Пометена беше и държавата, за да не може да пречи на престъпниците, и ето ни на ръба на пропастта.
Вие сте прекалено ревнив към сътвореното от българската нация. „Интеграцията” не Ви допада. Човек остава с впечатлението, че при вас националната идентичност се преражда в духовен херметизъм или културен сепаратизъм. Така ли е всъщност или е резултат на недостатъчно познаване на Вашите възгледи от другите?
- „Интеграцията” ми допада, когато тя означава взаимодействие, а не претопяване. При мене и дума не може да става за духовен „херметизъм” . Моята ревност, за която Вие говорите, е проявление просто на един самозащитен рефлекс. Стремеж да се запазят традиционните, присъщи само на българина, духовни ценности, които очертават неговата физиономия или още „идентичност” пред света. Без подобна идентичност ние въобще не сме нито племе, нито народ. Отварянето ни към света има своите здравословни граници. Когато води до обезличаване, то е гибел. Сътвореното в духовната ни област от българската нация е сламката, на която ние се крепим, за да не изчезнам в световното „културно море” .
- Вие употребявате думите „национализъм” и „националист” по отношение на себе си без никакви уговорки. Не ви ли смущава все още непреодоляното погрешно разбиране на това състояние на човешкия дух?
- Никак не ме смущава, защото аз знам, че атаките срещу национализма не идват от погрешни тълкувания на понятието, а се налагат от нуждата да се охули, осъди и премхне едно от най-сериозните препятствия пред валяка на космополитизма, наричан отпреди интернационализъм. Защото кампанията срещу е постоянна и не проявява никаква умора. Прочетете учебника по поръчка на фондация „Отворено общество” и нагледно ще видите какво значи „йезуитизъм” . Така или иначе, не се лъжете, че някой „погрешно” разбира понятието национализъм.
- Какво послание бихте искали да оставите на бъдните поколения?
- Господа, без своето Отечество вие сте загубени! – това бих казал на младите, които напират зад нас.
- От какъв национален идеал се нуждаем днес?
- От най-стария известен досега: Идеала, наречен отечество. Готовността да го браним и да се жертваме за него, за да имаме възможност сами да решим съдбините си по наша кройка и традиция.
Накъде върви днес България?
- България наникъде не върви. България се лута. Тя е в момента като една гемийка в развълнувано море, със скъсани платна и – което е най-ужасно – с много капитани.
- Докъде може да стигне според Вас тенденцията на духовното обезличаване на българската нация? В какво виждате спасението?
-Както сега върви, ако не се стигне до някакъв поврат, за пълното духовно обезличаване на българина ще са необходими не повече от две десетилетия. Ще остане едно-единствено препятствие – езикът, но никога не е късно и той да се подмени. Нали писателят Любен Дилов подкани вече нашата литературна общественост към това подчинение. („Отказ от историята, езика и православието” – в. „Литературен форум” от 14.07.1993) .
В-к „Нова зора” – 26.11.1996
- Каква е мечтата на Николай Хайтов във момента?
- Имам една-единствена мечта: идеалът „Отечество” отново да стане идеал на всички българи и да бъде възстановена разграбената ни държава, защото тя е единствената гаранция за добруването на едеин народ. Зная, че малцина сега ще разберат смисъла на тези мои думи, но съм напълно убеден, че тази неразбранщина може да завърши с нашия край.
В-к „Монитор” – 18 септ. 2000
- А инициативата националното знаме да се вее над всеки дом не е ли възродителна?
- Това са детинщини. Боже! Какво ти знаме, когато в главата ти няма усещане за отечество. И главното – готовност с нещо да му послужиш. Няма да изрека думата саможертва, защото тя е вече трън в очите... Например Левски. Девет години преди да го обесят, е знаел, че няма да дочака края на делото. Но се е борил... В кратко време по може да си герой. За пет минути може всеки, ако му бликне адреналинът. И мен ме хваща някога такъв пристъп, че в мига мога всичко. Но да си герой девет години е мъчно.
В-к „Труд” , 3-4 май 2002
РАЗГРАБВАНЕТО И ЗАВЛАДЯВАНЕТО
- Какво по-точно имате пред вид?
- Религиозните и малцинствените страсти, които се подклаждат изкуствено. Това имам пред вид. Мините със закъснител, които се слагат в темелите на нашата държавност. Здраво място не остана върху нашия, нека да го наречем, национален организъм. Кое не бе разрушено, кое не бе развалено, кое не пропадна? Срина се разузнаване, контраразузнаване, военнопромишленият комплекс, разгащи се армията и отворихме пътя за могъщата пета колона. Налегнаха ни разни секти, фондации, организации, превзеха образованието, проникнаха в училищата, електронните масмедии са им в ръцете. Купиха журналисти, политици, министри и цели институции. Всички механизми за отродяването ни от българщината са в ход. Духовна самобитност, традиция и култура изчезват пред очите ни. Погубиха българската книга, отприщиха пътя на порнографията. Гоним Вазов от училищата, а младежта пълни спортните салони да слуша проповеди какъв грешник бил Ботев. И всичко това под носа на всички власти, на които се плаща с левчетата на данъкоплатците. Целта е духовно да ни ликвидират, останалото е въпрос на време и удобен момент. България е в разпродажба – това е истината, но тероризиран от изкуствено поддържания хаос в страната ни, обикновеният българин не си дава достатъчно ясна сметка какво става около него и с него. Смайвам се, като ходя по страната и виждам как лесно обикновените хора се манипулират.
- Смятате ли, че те са виновни?
- Механизмът на манипулацията е многостранен и неотразим, защото зад него е парата и влстта, а интелигенцията в по-голямата си част премина в служба на манипулаторите или се е вече препазарила. Тя като си мълчи, телевизията като си трае, радиото като не обелва зъб, вестниците като не смеят да изрекат голата истина – и ето ви пълна обществена парализа. Защото независимите издания са малко.
През робството турчин не е смеел да замръкне в планината. А днес из Родопите шетат даже чуждоземни емисари. Тази ислямска експанзия като че ли не се забелязва от държавниците. А на запад от България умират хиляди жертви на християнско-ислямския конфликт. Не смятате ли, че и нас ни очаква подобен кошмар?
- Искам едно да разберете: шетнята на чуждите емисари, на ислямски духовници, агитатори арабисти и дори чужди дипломати, които обиграват сега Родопите, разбира се, че не протича в тайна от надлежните държавни институции и власти. По-тревожното е, че някои от самите наши институции и власти помагат за разпалване на отродителните процеси в Родопите за обособяването на тъй-наречените „помаци” в самостоятелна етническа група с оглед на по-скорошното им турцизиране. Време е да се разбере, че „изследванията” на помашкия говор с оглед обявяването му за небългарски се вършат от нашия Софийски университет, по-специално от катедрата по етнология. Средства за тия лъженаучни изследвания се отделят и от самото Президентство. По-голяма част от съветниците в Президентството, свързани с етническата сфера, са отявлени проводници на помашкия сепаратизъм. Имам пред вид хора като Михаил Иванов, Антонина Желязкова, Цветана Георгиева – завеждаща катедра по етнология към СУ, бившат зам . – министърка на просветата Костадинова и т.н. А като ги наричам „проводници”, има пред вид техни отпечатани трудове, техни документирани мнения и изявления, за които писах и във в. „Македония” , да не ги повтарям. Ето това е тревожното, че ние самите си удряме ножа в корена. Стряска ме и колебливата позиция на Парлмента. Всички с като че ли хипнотизирани и главно – парализирани. Самото Министерств на образованието с новите проектопрограми по литература и новия учебник по история за десетите класове се е превърнало в оръдие за дебългаризирането на нашето училище. Това министерство според мене е вече под контрола не на Парламента, а на други, враждебни на българщината сили.
Сп. „Македония” 1993 кн.3
- Съществува ли конфликт между исляма и християнството в България?
- Конфликтът е отскоро измислен. Нито един религиозен сблъсък в България не е отбелязан след Освобождението през 1878г. Нито един! Ако някой знае за подобно нещо, да излезе и д го докаже. Социализмът преследваше всички религии едновременно. И християнството, и исляма бяха еднакво нежелани, но това беше политиката на върхушката, наложена отвън. Атеизмът не е измислен в България. Сега пък в условията на демократизъм и слободия вътрешни и задгранични сили правят неимоверни усилия да сблъскат мохамедани и християни, за да отгледат нужните им малцинства и да дестабилизират страната ни, това е друго. Това е агресия върху един протекторат, какъвто е засега България. Родопите са пълни с проповедници-шпиони и шпиони-проповедници, които настървяват мохамедани срещу християни, но и това е друго. Това е в основата си мръсна политическа игра. Стотици българчета от мохамедански семейства отидоха да учат в Турция и арабските страни и гледайте само, гледайте какво ще става, като се върнат.
В-к „Новинар” , 1995
- Някои казват: „щом ще ни завладяват, предпочитаме Запада пред руснаците".
- По всичко личи, че политическият ни елит е предпочел западните колониалисти. И аз бих се примирил с това, ако отношението на Евроатлантическата общност и Щатите към България не беше абсолютно различно от отношението към всички останали страни от югоизточния блок. В нито една страна от бившия соцлагер не допуснаха глупостта да връщат земята „в реални граници” , както навремето прокламира Желев и както фактически стана. Което взриви родното земеделие и то вече не може да се възстанови и след 100 години. Технически е невъзможно да се възстанови. Ето аз сега получавам по наследество парчета земя – онзи ден ги делихме петима наследници на 10 места по два декара. Не може нито с трактор, нито дори с плуг да ги обработиш. Така застреляха нашето земеделие. Действията на Евроатлантическата общност, изглежда, не предполагат съществуването на България като суверенна страна или поне на този народ в тези територии. Това проличава и от факта, че никъде другаде в югоизточна Европа нямаше такава жестока метла срещу заварената култура, както в България. А и навсякъде другаде бе даден отпор.
- Тук вътрешната помощ за разрушаването на България е по-голяма, така ли?
- У нас правителствата се купуват. Ще дам пример с един договор между Световната банка и България. Когато се разискваше въпросът за отпускането на 400 млн. долара за образованието ни, аз се снабдих с условията, писах по този повод и статия. Световната банка даваше 400 млн. долара, при условие че 60 процента от тях самите те ще изразходват по свое усмотрение, възлагайки проекти на свои хора. Фактически те си ги задържаха. Останалите 40 процента беше предвидено да се разпределят от Министерството на образованието за проекти. Но в замяна на това от Световната банка си запазиха правото да одобряват учбниците и статута на цялото ни образование. Тези стачки, които сега наблюдаваме, стават затова, че прехвърлиха заплатите да ги плащат общините, които са финансово несъстоятелни, и така се стигна до днешния хал. В споразумението имаше нещо потресаващо: условието, че не може по законодателен път да се променя това споразумение. Световната банка се поставя следователно над законите на България. Така тя взе под аренда цялото ни образование, а Министерството на културата отдавна вече е купено по друга линия. Ето как младото поколение попада изцяло в ръцете на Световната банка и тя ще го възпитава чрез училището така, че да заличи у него и последния остатък от национално съзнание. При тази телевизия след 10-15 години няма да има млад човек, който да се усеща, че е българин.
В-к „Монитор” – 18 септ. 2000
- Днес много се говори за ценностни системи в национален и международен план. Влага ли се конкретно съдържание в това понятие, или приказките на тази тема са обикновена спекулация?
- Старата ценностна система на българина, свързана с християнската религия, беше отречена след 9 септември 1944 г. За национален идеал беше провъзгласена партията. Така започна деградацията на морала на моята страна. Цялата ценностна система беше приспособена към класово-партийните изисквания на властващата партия. Нравствеността бе срината, а заедно с това и българското национално съзнание. Всичко това беше извършено в името на интернационализма. След 10 ноември 1989 г. , вместо да бъде възстановена погубната или похабена ценностна система, тя беше разрушена от космополитизма. Най-вече с материалната помощ на фондация „Отворено общество” . Точно заради това от 100 младежи в България 76 са готови да се изселят в чужбина. Това означава между другото, че националното съзнание сред младежите е почти напълно заличено. Никой в България сега не може да каже имаме ли национален идеал и какъв е той.
- Може би влизането на България в ЕС е новият идеал?
- Това не е идеал. За мен и за мислещите българи единственият идеал е суверенна и добруваща България.
- Мъжко ли е времето, в което живеем?
- И мъжко, и тежко. В по-тежко време България не е попадала от 600 години насам.
В-к „Българи” , февр.2001
- Смятате ли, че управляващите съзнателно участват в процесите на обезбългаряване и разорение?
- Сегашното Народно събрание и излъчените от него изпълнителни и други власти са в пълна услуга именно на тази агресивна към нас геополитика. Чуждите и нашите политици направиха, под прикритието на „структурната реформа” и приватизацията, сговор за подялба на имуществото на България. Да седна при това положение да пиша разкази, есета или каквото и друго да било, несвързано с угрозяващата ни опасност, е все едно да палиш лулата си от пожара в собствения си дом. Вместо да грабнеш вода и да гасиш. Дори изгледит за успех да са нищожни, всеки, който се усеща българин и малко поне милее за родината си, трябва да вземе участие в последната безкръвна битка за България.
В-к „Монитор” , 19 март 2001
ОТРОВАТА „КОСМОПОЛИТИЗЪМ”
- Какъв се чувствувате – българин или космополит? Един от неудачния народ или гражданин на света?
- А Вие за какъв ме смятате – за глупак или за нормален човек? Ако съм ви дал повод – кажете. Аз съм изходил досега целия цивилизован и нецивилизован свят и такова животно, наречено „космополит” все още не съм срещнал. Да повярваш в космополитизма е все едно да повярваш в комунизма. От претъпкания с тъмни нагони човек никога не може да стане идеалното ангелче, наречено „космополит” . Някои го пропагандират, но то е, за да се прехранват. Космополитизмът е най-голямата засега заблуда за объркания българин. Космополит е землякът проф. Д-р Николай Василев – него го питайте за космополитизма. Светът пет пари не дава за нас – това хубаво го запомнете и аз се гордея, че съм все още с пълно съзнание, за да не се лъжа в това.
Изтървем ли собствената си родина – изтървали сме всичко!
В-к „Отзвук” , Смолян, 15.09.1994
ВЯРА И СЕКТИ
- Г-н Хайтов, всеки ден от минарето на джамията в центъра на София чрез високоговорител ходжа отправя поредната молитва към аллаха. А за съжаление звукът на камбаните на храма „ Св. Ал. Невски” рядко стига до ушите ни. Този факт не ви ли смущава?
- Смущава ме най-вече обстоятелството, че малко хора са наясно какви промени са вече настъпили в духовната ни сфера и особено в религиозната. Минаретата звучат по цяла България, камбаните се обаждат от дъжд на вятър. Православието се разцепи, осиромаша и сякаш не съществува, а хората пък, улисани в партизански страсти, не виждат, че държавата едва се крепи.
Сп. „Македония” 1993 кн.3
-Напоследък много се говори за религиозните секти, главно за Муун и тем подобни. Смятате ли, че те могат да застрашата българската православна църква? А и не само църквата...
- Те вече я застрашават. Като остане църквата без последовтели, какво ще оцелее от тая старовековна институция? – Сградата на Светия синод и дворчето на Патриаршията? И на децата е известно, че ако не бе църквата, народът ни по време на робството да се е попилял като стадо без овчар. Така че целенасочените удри сега срещу църквата, които валят като градушка, не са никак случайни.
- За какво намеквате?
- Не намеквам, а направо ви го казвам: никой не хвърля пари в тоя свят на вятъра за Бог да прости. А сектите хвърлят у нас луди пари; политици подкупват, рушвети наляво-надясно дават и както виждате, одумваме ги, упрекваме ги, пощипваме ги по вестниците от време на време, но никой все още не ги е забранил, въпреки че в държавата, откъдето идват, отдавна са им взели мерника. Пред очите ми с няколко случая, от които имам впечатление, но ще разкажа за единия – за двама млади, на които кумувах. Висшисти са и двамата, съпругата – блестяща като интелект, с хубава работа, живееха си, както се казва, бей-гиби, но завъртяха й ума в една от сектите – „Кришна съзнание” – и изчезна от дома си. Изостави работата си, детето си, старата си майка и мъжа си. Скапа се цялото семейство, детето още не може да дойде на себе си.
- Не се ли връща майката от време на време?
- От време на време, за да повтаря и у дома си стотици пъти своите молитви – не знам дали в това повторение не е един от начините за обсебване на тези хора. И не разбирам какво е това кришна съзнание, което позволява на изповядващите го да си зарязват децата, без окото им да мигне. Та това дори вълците не го правят! Все едно: да не разискваме морала, а фактите. Фактите са, че хиляди семейства се разбиват, не стават нито за черква, нито за държава, да не говорим за национално самосъзнание. Всички секти като Кришна, Муун и тем подобни са фанатични до краен предел, обсебват духа изцяло и в него не остава място освен за пророка на сектата и проповядваната от него идея. Всичко друго: дълг, семейство, православие, отечество, България – изчезва. И мисля, че това е в дъното на нещата: духовното обезличаване и омаломощаване на този народ, за да може да прави с него кой каквото си иска.
В-к „Кой си ти” – 09. 1993
ТЕЛЕВИЗИЯТА
- Какво не може да даде българинът на своите деца?
- Слабо могат родителите да повлияят на своите деца, защото всичко младо е в лапите на телевизията. Тя ги „учи” , тя ги покварява, тя им изтрива от главите съзнанието, че са българчета. Ако родителите знаят какво точно става с децат им, те трябва да се обединят, да съборят сградата на „Сан Стефано” , да сеят мястото й три години с ечемик и на четвъртата година да вдигнат една нова, действително национална телевизия.
В-к „Отзвук” , Смолян, 15.09.1994
ФОНДАЦИЯ „ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО”
- Вие считате ли, че фондация „Отворено общество” е вредна за България?
-Ще ви цитирам Кони Брук, един от най-добрите познавачи на Сорос. „ Както Сорос ми каза – фондациите му имали подривен арактер. Истинските мотиви за тяхното възникване налагали да бъдат прикрити – особено докато страните, в които се намирали, били на различен етап от своето политическо развитие... С падането на комунизма сега може да бъде завладяно всичко. Основна задача на „Отворено общество” е завладяването на освободеното от комунизма пространство в духовен план. А по-късно в икономически. Но всичко това – завоалирано с филантропска маска. Главното оръжие в случая – корупцията. Най-изненадващо за мен беше участието на Сорос в разпалването на помашкия сепаратизъм и обявяването на българите мохамедани за малцинство. В доклада на Антонина Желязкова(съветничка на президента по етническите въпроси) черно на бяло можете да прочетете изрядните отчети на „Отворено общество” с колко пари е била подпомогната фондацията „Фридрих Науман” , за да организира семинари, изследвания, публикации и прочие за изясняване на уж етническата принадлежност на българите мохамедани. Посветеният на същата цел игрален филм „ Гори, гори огънче” бе направен главно с парите на „Отворено общество” . Въпросната фондация скрито и явно даваше пари, за да превърне най-южните предели на страната ни в огнище на бъдещи етнически междуособици.
В-к „Стандарт” – 5.2.1995
| 
