Представеният текст е извадка от " Що бяхме - що сме? " - приложение към брошурата " Основи на вътрешната революционна организация" . Авторът е Христо Матов - един от главните идеолози на ВМОРО, революционер и участник в Междусъюзническата и Първата световна война, награден с кръст с корона за храброст.
Това не е минало - това е поучение какво трябва да направим Днес. Всеизвестно е, че в момента в почти всяко населено място върлуват разбойнически групи, предимно цигански и мюсюлмански, които ежедневно тероризират населението на всички нива - в училищата, на улицата, на работните места. Вероятно мнозина младежи се питат докога ще търпят рекети и произвол от разни небългарски банди и обикновени лумпени. Истината е само една - да се организираме в доброволчески отряди, да разбием наглите рекетьорски банди и да наложим истинска Българска власт, без помощта на безродната официална власт. Единствената разлика в описаната действителност в брошурата от началото на миналия век и Сега, е по-глобалната среда, в която живеем днес, и заблудата, че държавата е българска, останолото се припокрива.
Из точка " Извоювани права" :
"За очистване и сандардисване на отделни турци-злодеи стигаше наказателната полиция – екзекуторите. А за очистване турските разбойнически шайки трябваше да се явят и да се пуснат в ход организационните чети. Във всяка кааза върлуваха по една, две и повече турски шайки, съставени от разбойници, гонени уж от властта. И лесно бе за тях: съдружници им бяха хукюматските люде; плячката се делеше. Щом се явиха организационните чети – действуващата нелегална народна полиция – почна се и преследването на шайките. За малко време се очистиха всички каази. И не беше много мъчно, защото връзките между организираните села са доста яки и защото с присърце се заеха селяните, бидейки предстоеше да се спасят техни близки интереси. Ислям Чауш например 17 години наред върлува по Кичевско и Крушовско: стотини майки разплака, хиляди къщи ограби. Турската жандармерия и войска не можа или не иска нищо да му стори. Ала щом заживяха организационните чети, Ислям се загуби – пощукът не му се знае: скоро, види се, схвана, че комитската ръка е дълга. Верния му кираджия турчин опита я на себе си(убиха го) . Па и разбойници като прочутия Таир Толя трябваше да се простят с Охридско.
На първо време, преди да се засили Организацията, господари както на деня, така и на нощта бяха турците. После вече малко по малко щом наближеше нощ, турците се прибираха по домовете си, потерите и войските не се движеха, а наизлизаха организационните люде – наставаше комитско царство. Па не само ноще, ами и дене господар на планинските места и на пътеките стана Организацията. Турците трябваше да избират само друмищата, както бе едно време за християните. За злите бегове впрочем и друмищата се спряха, па и чифлиците видяха им се тесни. Не са изключени случаи – а те ще се множат – когато сам каймакамина се вижда принуден мълком да отстъпва, да дели силата и властта си с новото управление.
...
Едно време бег или кехая, а някъде даже и келяв турчин, можеше да влиза в християнско село и почти безнаказано да си позволява волности спрямо имота и честта на селянина. Псувни, бой бяха обикновено нещо; грабеж и присвояване чужди ниви често се случваше; посягане на семейна чет не беше рядкост. Сега това е дигнато; сега турчин, само за да влезе в село, ще трябва да се замисли. "
Български младежи, време е да организираме доброволчески дружини, които да бранят Нашата територия от престъпниците-злодеи.
Ще видите как скоро ще стане модерно за българския младеж да мачка самонедеяни рекетьори и негодници, ще бъде надпревара - кой повече душмани и душманчета е стъпкал. Съединение и организиране.
| 
