От Полтавския музей сигнализират археологическата комисия в Петербург за намереното съкровище край село Малая Перешчепина. Оттам заедно с полицаите изпращат археолога Зарецкий - полтавчанин, който работел за Ермитажа. Униформените къде доброволно, къде със заплаха, успели да съберат и опишат близо 800 предмета: сервиз с 11 златни чаши, още 16 златни и 19 сребърни съда за бита, 500-грамова и по-малки токи за колани, огърлица с изумруди, ритон, 7 пръстена, 230 златни слитъка, 70 византийски монети и много други. Сензационни сред находките са костен гребен за коса и шахматна фигура на кон. Дали прабългарите са играли шах!? Общото тегло е 25 кг злато и 50 кг сребро. (Мнозина смятат, че това е цялото съкровище. Други - че не е. Част от него все пак остава скрита в Малая Перешчепина, друга е изложена в Полтавския музей, но по време на Втората световна война я отнасят немците и днес съдбата й е неизвестна.)
Днес руснаците определят съкровището като най-сензационната находка на ХХ в. и са го изложили в експозиция на Ермитажа, озаглавена "Великото преселение на народите". Изследванията показват, че в него има предмети, правени във Византия, Гърция, Иран, Индия, евразийските степи, Китай, а така също и мотиви на викингите, та дори сцени от Кама сутра?
Още през 1913 г. граф. Л. Бобрински докладва за съкровището на международния конгрес на историците в Лондон, без да изяснява неговият произход - той не е и знаел. Преди тридесетина години австрийският византолог проф. Зайбт разшифрова монограмите на три пръстена.
На единия от тях е изписано "Хан Кубрат", на другия името е придружено с придобитата титла "патриций", а третият е принадлежал на чичото на Кубрат - Органа.
Окончателен отговор на въпроса кой е бил притежателят на огромното богатство дава немският археолог Йоахим Вернер. Той установява, че се касае не за случайно заровено съкровище, а за погребение на богат владетел. Анализът му сочи, че това може да бъде само ханът на Велика България - Кубрат, който е бил в приятелски връзки с Византия.
През 620 г. Кубрат става едноличен хан на Велика България, която се простира от Казан до Дон и обединява 26 племена. Той създава и град Киев за своя брат Шамбат. "Кий" на старобългарски значел "откъснат", тълкуват учени. Кубрат се жени за дъщерята на император Ираклий и се смята, че заради това той му подарява съкровището. Хан Кубрат управлява до 60-те години на VII век. Надделява мнението, че умира през 667 година. Другите версии са 642 и 685 г. Мнението, че съкровището е намерено в гроба на хан Кубрат, защитават и цяла плеяда руски учени - В. Залеская, З. Лвова, Б. Маршак, И. Соколова, Н. Фонякова. Безспорно най-интересната находка е мечът на хана с дължина 94 см. Направен е във Византия и е подарък от император Ираклий през 634-640 г. На тия констатации навява гръцкият надпис на дръжката. По нея специалисти определят, че е правен за човек, чиято по-силна ръка е била лявата. Днес негово копие у нас е най-високата награда на Министерството на отбраната.
Дали обаче в гроба е положено цялото злато на прабългарските ханове? Проф. Вернер дава отрицателен отговор. "Аз правих проучвания и в Албания - казва навремето той. - Край с. Врап открих също част от това съкровище на Кубрат и Велика България. По онова време - седми век, България наистина е била сред най-мощните държави в Европа. Затова мисля, че е правилно основаването на българската държава да се "върне" още поне 50-60 години."
През 1989 г. част от златното Кубратово съкровище от Малая Перешчепина бе показано в Националния историческия музей. Тогава е постигната договорка с представители на Ермитажа да се направят копия на всички по-ценни предмети. И днес те се пазят в НИМ."
http://www.segabg.com/article.php?issueid=2033§ionid=8&id=0001501
Най-гнусното е, че игнорирането и омаловажаването на българския принос се извършва със съдействието на жалки гниди и отрепки с професорски титли, които имат наглостта да се наричат българи...
