Kакто културата като цяло, така и политическата такава у нас и по света, е силно размита и несъответстваща на политическите реалности, липсва връзка между идейни понятия и политическа практика. Ляво и дясно вече са кухи и лишени от смисъл клишета, единственото им приложение е да дообъркват и без това претоварените от фейкове умове на просветения електорат. Tова важи в особена степен за държава, в която единствените полит-различия се изчерпват с разделение на далавери, в които убедените демократи/социалисти участват и такива, в които не участват.

Bсе пак, може да се отбележи, че има и някакви останки от полу-идеологии или опити за идеологическо обосноваване и идеологически спорове сред електората, и те гравитират основно около комунизма и антикомунизма. Интелектуалният уровен и на про, и на анти, е отчетливо сходен. Тази отчетливост се дължи на невъзможността и на двете страни да актуализират идеите и идеологиите спрямо съвременните реалии. Мисленето на тези групи е застинало в миналото и те все още асоциират комунизма със съветския съюз, а антикомунизма, или демокрацията, със Запада.

Дори идеологически неподготвеният ум, при задвижване може да прозре несъстоятелността на тези идеологически шаблони. Актуализирането на призмата, през която се разглеждат комунизма и антикомунизма, е едно от задължителните условия за политическо развитие на българската политическа сцена и електорална маса. Комунизмът в болшевишката му политическа форма от началото на xx век, е творение на западноевропейски умове от хазарски произход, а самата революция е организирана от политическите среди на `колективния запад`. Такова схващане вече се загатва дори в изказвания на официални представители в руската федерация. Изясняването на този въпрос е важно, за да се разбере, че и тогавашните западни `демокрации` не са били особено демократични. При все, че до преди няколко години подобни теории минаваха за присъщи само на маргинални `конспиративни` медии.

От съвременна гледна точка устройството и порядките на Запада са по-близо до комунизъм, отколкото страните от бившия източен блок и съветите, макар голяма част от тях да са в евросъюза. Тук главна роля има различната психология и манталитетът на източноевропейските народи, който не допусна развитие на комунистическата идеология във варианта, който болшевишко-хазарските идеолози са предписвали. Този вариант на комунизма, с преекспониране на гей-правата и неконтролирана неевропейска имиграция, в момента вирее именно в Западна Европа, под етикета на демокрацията.  Това трябва да разберат и т.нар. антикомунисти, които, фокусирайки се само върху комунистическата символика от миналото, пропускат, че западната цивилизация в момента е в авангарда на плановете за световен комунизъм, под алтернативната му форма - космополитизъм.

За да стане ясна картината, трябва отново да се повдигне и актуализира темата за понятието `културен марксизъм`, която доскоро също бе приписвана само на конспиративни крайно-десни теории. Политическото и обществено `развитие` на Западната цивилизация в последното десетилетие показа наяве, че именно идеология на културен марксизъм е в основата на западните елити; или идеология, която е много сходна на това понятие. Различията между тоталитарния комунизъм на бившия източен блок и гей-комунизма на съвременното западно демократично общество са наглед толкова големи, че едва ли мнозина могат да приемат, че архитектите им са едни и същи. Това, което е важно за отбелязване, е нуждата от правилно дефиниране на болшевизираната западна цивилизация, ръководена от `културния марксизъм`.

И всъщност, тези изветрели понятия `комунизъм`, `антикомунизъм`, `ляво`, `дясно` и т.н. , да отстъпят място на понятия като `поддръжници на статуквото`, оваляно в корупция и безнравственост, и радетели за нов ред на същинска ценностна система.

Както споменахме, в бг политическата действителност етикетите `ляво` и `дясно` имат съвсем формална стойност, политическите идеологии са заместени от политикантски далавераджийства, тъй щото нашенската политическа сцена има да изтръска от себе си заблуди и от запада, и от ориента, които се пречкат на пътя на българското пробуждане. През годините доста пъти е ставала обект на дискутиране темата, че българската държава е единствената в региона, която няма своя ясно дефинирана национална доктрина. Изяснихме основните причини за това - част от `елита` и от`електората` е улисана в безкритично следване на чужди идеологии, друга част се вълнува само от лесни, корумпирани пари. Разбира се, тези въпроси намират своето решение, далаверите се разобличават, а заблудите се разясняват, като по този начин се подготвя пътя за действителната българийска система.