Древните българи са народ, който е разпространявал цивилизационни модели и култура както на изток, така и на запад, но по-често се акцентира какво са "възприели", а не на какво са автори и разпространители. Българите и тяхната древна държава Ариа или Ариана, са преди всичко автори на цивилизации, и това отчасти обяснява защо наследниците им не изглеждат нито западен, нито източен народ, но трудно може да обясни странната културна поливалентност на съвременната представа за "българска култура", граничеща с културно размиване.

С други думи, в древността българите, като едни от първоносителите на индо-европейската или арийската цивилизация, са създавали материална и нематериална култура, която се е разпространявала сред другите народи, а хилядолетия по-късно това е забравено и наследниците им изглеждат предимно като консуматори на чужди култури. На пръв поглед съвременната българска нация, в сравнение с други народи в региона и Европа като цяло, има най-малко характерна и свойствена идентичност. Някои области на националната култура изглеждат като микс от балкански, ориенталски и западни влияния. Често се говори за това като за нормално "балканско" явление, което не отговаря на действителността. 

Този контраст с изразената културотворяща  и самостойна идентичност на древните българи, е своеобразен културен феномен, който може да се погледне в различни аспекти. От една страна, влияние за това има именно ролята на древните българи като цивилизационни просветители на народите както на запад, така и на изток; и западните, и източните култури в голяма степен имат цивилизационно влияние  от древните империи, в които българите са водещ фактор. От друга, явлението може да се погледне като обезличаване, защото през вековете много от познанията и писмените извори за древно българската култура са изчезнали, и когато българската държава се възстановява, тя опитва да копира чужди модели при все, че носителите им в дълбока древност са имали за свои учители българите. 

Не само древните култури, разположени в Близкия и Средния Изток, и изследвани от археологията, но и тези на територията на днешна България, се определят като цивилизационни пионери на Европа и Азия. И в тях българският елемент е имал ключово значение. Неслучайно името българи е най-древното и непроменено национално и държавно име на Стария континент. Това показва степента на културно развитие и народно самоосъзнаване, но и отразява значението на името българи не само в етнически смисъл, а като ранг и титла за просветеност, както е и с термина арийци. 

Представата за  съвременния български народ е по-скоро като за културни номади, които приемат разнопосочни влияния. Пример е музикалната култура, която е смесица от споменатите балкански, ориенталски и западни влияния. Такава смесица не е "балканско" явление, защото не е характерна за другите балкански страни. Българският национален фолклор наглед присъства, но видоизменен и не като основа на социалната културна организираност. Т.нар. ориенталска музика например, е културно повлияна при формирането си от древните български империи, а не обратното. Тя разбира се, се е променила според етно-средата си през вековете. Спрямо тази ориенталска музика, наглед малки теоретични и интуитивни разлики, носят напълно различен заряд, поради което е важно да се избисти Автентичния български фолклор. Неясната идентичност се забелязва отчетливо и в сферите от материално естество, например архитектура и градоустройство, в които липсва следване на планомерност и исторически стил, докато древните българи са прочути и с внушителните си каменни градове. 

За времената от началото на познатите за официалната историография цивилизации, 
изворите не са толкова много и това придава известна митологичност на древните българи и като цяло арийците, които са в основата на културното развитие в Стария свят. Но проследяване на произхода на големите империи, по правило води до древното българско арийско царство. Ариите са разпространители на цивилизационната закваска, която движи споменатия стар свят към държавотворничество и културен прогрес. 

И докато за първите хилядолетия на познатите цивилизации, историческата отдалеченост донякъде обяснява премълчаването на цивилизационните първоносители, за доказаните заслуги на средновековната българска държава в развитието на стария свят, трудно може да има обяснение. Принципът за именуване на държавите по названието на държавотворческия народ, е нов за европейския свят в Ранното Средновековие, до появата/завръщането на българите. България носи нова концепция за устройството на държавата и обществото. 

Българската древна култура е редно да се разглежда не като западна или източна, а като основна част от културата, която създава западните и източните цивилизации. Избледняването на българската роля за цивилизационната просветеност съвпада и с размиване на баланса между духовна и материална култура в европейската цивилизация, като съвременна световна цивилизация. Въпросът с изясняване на българската културна идентичност, е и въпрос за идентичността на цялостната древна цивилизация.