Защо у нас трябва някой да умре и то по ужасен начин, за да покажат хората, че им пука и че искат справедливост?! И то не всички, но хората, които имат в себе си нещо истинско и българско, от сърце подкрепят действията на разбунтувалите се родолюбци. Бунтът на кръвта, бунтът за нормален човешки живот, бунтът за България.
Явно чашата преля, стигна се до точката, в която е невъзможна повече търпимост. И в същото време - защо точно в този случай се стигна до масови вълнения и солидарност чрез действия? Случаят в Катуница показа колко е важно някой да покаже пример и да даде начало. Особено важна бе реакцията на близките на убитото момче и на цялото село, които показаха начало. Много български семейства са почерняни всеки ден от такива отвратителни античовешки убийства, но този път бе решено - "Кръв за кръв!" . Циганските подчовеци се измъкнаха със съдействието на полицията, но реакцията на цялото село Събуди България.
Или поне част от нея. По-добрата. Тези, които антибългарските медии и вонящият "елит" наричат крайни националисти, скинари, вандали, лумпени, отчетливо се показаха като единствените нормални българи, граждани и каквото искате. Когато нарушават правата ти, когато ти налагат терор, единственото нормално поведение е да се надигнеш и да воюваш. Защо толкова много българи повярваха на коварните гнусни лъжи, че нормалното поведение е да търпиш да те тъпчат в калта и да се гаврят с всичко за тебе свято?! В името на какво? Толерантност, интеграция, да се харесаме на "богаташите" ?! Дано идва краят на сгрешените ценности, защото иначе идва нашият край.
Иначе всичко е до смърт познато - това, което трябва да стъпчем и унищожим - политически дебилизъм и българофобия, циганска наглост и мерзавщина, полицейска еничарщина и неадекватност. И като добавим апатията и аморала на голяма маса от народа ни, получаваме картинката, в която България загива. Картинка, която "вандалите и лумпените" не искат да търпят. А да се надяваме, че все повече хора ще захвърлят лъжата, за да приемат истината. Има такива индикации, вече трети ден страната се разтриса от бунтове, но сме наясно, че голяма част от българите все още са далеч от Солидарност чрез действия.
Българите се вдигат, защото ножът е опрял в кокала, но бунтуващите са почти изцяло младежи, по-старите сякаш са вече "достатъчно обработени" , че да изгубят способност за бунтуване. При разрастване на народно-расовия бунт, дълг на изградените искрени националисти е да подготвим идеологическата и морална революция, която ще измести деградацията и егоизма от сърцата на българите.
Към момента националната революция е просто мечта и хубаво пожелание, но добре е поне да не изгубим ентусиазма, защото в повечето моменти имаме само него. Наясно сме, че истинската национална революция ще настъпи когато много млади българи надвият душевната отрова, която ги обрича на слугинаж и простотия. Но тези дни виждаме, че гласът на кръвта има силата да победи мас-медийната пропаганда и лъжите, насаждани с години от комунисти, демократи и други уродливи елементи. Да живеят признаците на живот.
|