Велик Български ден, макар да е трудно да го нарека празник, защото всички са наясно, че днес делото на нашите национал-революционери е застрашено от пълно потъпкване и забрава. Да си го кажем направо - изглежда ни е нужна нова революция, за да живеем като свободни, нормални хора. Дотам я докарахме. След тези 135 години, днес се оказва, че вместо да мислим за развитие на нацията, за просперитет, научно, икономическо, културно и всякако съревнование с останалите нации, ние пак сме до стената и пак трябва да мислим как да се освободим и да оцелеем физически. Сега, разбира се, е малко по-друго - формално имаме българска държава, но на всички мислещи е ясно доколко тя в действителност е българска.

 

В много отношения положението на българската нация днес е дори по-лошо от тогавашното. Липсва най-важното - чувството за единност, у народа липсва българското светоусещане, даже елементарният инстинкт за самосъхранение е притъпен и почти заличен. Това е резултат от интернационалната-космополитна пропаганда - слабохарактерните и слабоумните повярваха на глупостта, че произходът нямал значение, че няма смисъл да отстояваш интересите на нацията си, защото всички щели да са заедно и щастливи.  Абсолютно безумие. Тази уловка има фактически за цел да превърне хората в дебили, които са неспособни да се предпазят от външна агресия и да не могат да възпрат унищожението на българщината.

 

Така или иначе, днес също има българи-националисти и родолюбци, разбиращи, че за свободата ни е нужна борба. Днес също има хора, за които най-висшият идеал е България. Само тези хора могат да вдигнат българския дух и да възродят България.

 

Но това няма да стане с викане и тропане, и чакане на външни фактори. Нужни са верни и точни решения, които всъщност ние трябва да вземем, така че, успех.

 

От bg-history.info:

 

"На 20 април 1876 година изгърмяла първата пушка.

Гърмежите на въстаниците, който нападнали и освободили конака, се слели с припрения звън на черковните камбани, който вдигнали населението на крак. Каблешков с историческото Кърваво писмо известява на другарите си, събрани в Панагюрище, за преждевременното вдигане на въстанието. "Сега когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, юнаците се целуват един други по улиците!" -възторжен и вдъхновен писал копривщенския апостол, а накрая за да бъде по-убедителен, натопил перото в кръвта на първото убито заптие и драснал кръст под текста.

Кървавото писмо било изпратено веднага в Панагюрище. Куриерът препускал с бесен галоп. Разстоянието между двата града изминал само за 2 часа вместо за 5. Конят му паднал в Панагюрище и умрял от преумора.

Писмото на Каблешков предизвикал небивал възторг всред апостолите в Панагюрище-столицата на 4 революционен окръг. И тук камбанния звън се слял с тържествените викове и гърмежите на апостолите и въстаниците. Бързо огънят на борбата се разпрострял в околните села, Брацигово, Перущица, Батак и Клисура, в планините и в китните Тракийски равнини.

Приведени над буйно гриви коне, смели и решителни момци подбрани от Бенковски, препускали за да напътстват, окуражават и грозно да мъстят.

На въоръжените, не повече от 10000 въстаници в 4 окръг, турската власт противопоставила около 80000 башибозуци, освен редовната войска, докарана от Мала Азия. Ходжи и фанатизирани турски първенци призовали единоверците си на "Свещена война" срещу "презряните гяури". На примитивното българско оръжие, на лошия барут турците противопоставили модерно стрелково и артилерийско въоръжение. Въпреки всичко въстаниците посрещнали достойно и с висок боен дух неприятеля-вековен мъчител.

За да сломят народната съпротива, османските тълпи подложили на безжалостно клане заловените жени и деца. Маси от бежанци се насочили към планините, а някой потърсили спасение отвъд Дунава. Независимо от репресиите на властта, увлечени от апостолите и решени да се бият до край, въстанали селата Царацово, Строево, Елешница, Геран, Красново и Бяга. Попинци, Елшица, Щърка, Динка и други също въстанали като отчасти се пренесли в Панагюрище. Хвърковатата чета начело с Георги Бенковски осигорила изтеглянето на въстаналите села към Средногорието. Георги Търнев от Пловдив водил кервана на Царацово и Строево и храбро отблъсквал с въоръжените селяни бесните връхлитания на врага. Панайот Волов и Георги Икономов неуморно кръстосват Карловско с малката чета и влизат в отчаяни сражения с башибозуците.

Първият масиран натиск на неприятеля се стоварил над бунтовната Стрелча. С падането на селището била прекъсната стратегическата връзка между двата главни въстанически центъра-Панагюрище и Копривщица, на която разчитал главния воевода. По това време Бенковски заедно с четата си и селяните на Гене Телийски отбиват пристъпите на башибозука и на редовната армия над укрепения Еледжишки лагер. Храбро се сражавали укрепените въстанически лагери при Брацигово и Перущица, стражата на Златишкия проход и другите твърдини. Неустрашими били съратниците на апостолите-Георги П. Ангелов, Лазар Илиев, Ильо Стоянов, Петър Бонев, и Спас Гинев, Кочо Честименски и Васил Петлешков. Обграден от четири страни, след отчаяна борба се самоубил Петър Щърбанов. Павел Бобеков скъсал предложението на Хафъз паша за капитулация на Панагюрище. Над революционната столица загърмяла канонадата на турската артилерия. Грозната участ не отминала и останалите укрепени селища на революционния окръг. Напразно Хвърковатата чета летяла от укрепление на укрепление. Силите на въстаниците не стигали, пламъците на вражето отмъщение вече се издигали над Тракия и Средногорието. Скъпо платили свободата ни нашите деди. Знайни и незнайни борци, тия, който омаяло словото на апостолите, се прощавали завинаги, не съжалявайки за саможертвата си. Особено трагичен бил краят на селяните от укрепения лагер на връх Еледжик. Те посрещнали многобройната турска войска със своите пушки кремъклийки, с коси и брадви. Неравната борба продължила няколко дни. Изклани били почти всички мъже, жени и деца, който се намирали там. Героични и светли са и имената на Перущица, Батак и Брацигово, за който могат да се напишат стотици страници.

Покъртени от саможертвата на хората в чийто сърца посели само преди няколко месеца сладката надежда за свобода, Бенковски и шепата
оцелели негови другари поемат по стръмните пътеки на Балкана. От планинските върхове устремили погледа си към пожарищата на Тракия и Средногорието, водачът на въстанието изрича пророческите си думи: "Моят цел е постигната. В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога неще зарасне. "

Само две години след епичната народна борба, завършила с поражение, но издигнала високо името на българина, руските витязи долетели с победата си, за да възтържествува делото на справедливостта. По планинските пътеки и в селищата на равна Тракия най-после дошла свободата. За тая свобода българският народ даде свидни жертви пред олтара на отечеството. Признателното поколение не ще ги забрави. "