Живея в пернишкия квартал "Мошино”. От около два месеца няколко глутници тероризират народа. Не знам откъде дойдоха. Преди година пак имаше, но ги прочистиха. И сега се появиха пак. Нощно време лаят и вият като вълци, не можем да спим. Денем е направо опасно, особено по главната улица "Младен Стоянов”. Мене два пъти ме обсаждаха. Имах късмет, че дойдоха хора от съседните магазини и кафенета и ги разгониха. Иначе щяха да ме наръфат. Майка ми излиза със страх да пазарува. Купил съм й устройство "Антидог”, но то не помага срещу озверели от глад псета. Аз винаги излизам с тояга.

И никой не обръща внимание. А в квартала живеят много млади семейства с деца?! Ако вземе някое псе да нахапе детенце, тогава какво ще правим? Докога с това безхаберие. Толкова ли е трудно да се справим с тридесетина кучета?! И те се мъчат, но и нас десет пъти повече мъчат. Може ли в голям стохиляден град от европейска държава да живееш вечно в страх от подивели животни?! "            trud.bg

Не е ли малко абсурдно да се говори за борба с бездомните кучета, даже неуспешна? Не, защото у нас "абсурд" губи значението си, абсурд не съществува, всичко е в рамките на нормалното вече. 20 години да не спреш кучешката популация - явно има нещо гнило. 

Даже не е нелепо да се каже, че някой има интерес от поддържането на този хаос, за който, особено в големите градове, допринасят и кучетата. Нямало достатъчно средства, нямало кучкарници - тежко е, борбата е безсмислена, тъй че, да си ръфат неразумните хора...