Историческите сходства с времето, когато се появил селският цар Ивайло, са очевидни и неоспорими. Разбира се, такова безличие държавата ни не е познавала дори при татарския васалитет. Но да си представим - как ще процедира Ивайло с васалните подлоги във властта, американските военни бази и циганските мародерски орди? - Абсолютно по същия начин, както процедира през 13 век с нихилистичното царско подобие, алчните боляри-сепаратисти, византийските натрапници и татарските грабители. Курт Докс Уваш - цар Ивайло, оставя исторически пример, че българите могат да пометат всички, когато са народ, включително т.нар. държава, ако се е превърнала в чужда колония, и да я върнат отново в български ръце. Официалната историография, както в почти всички аспекти на българската история, е Неадекватна и дори малоумна. Цар Ивайло бил свинар, защото някой си византийски автор дочул, че древната българска дума Докс значела свиня, но без да знае, че това е названието на годината на свинята от българския календар... А българските историографи повтарят като папагали явни глупости. Така или иначе, Курт Уваш остава пример за истински българин.

"Според възприетата от повечето учени теория, той е бил обикновен селянин, който успява да обедини народа да въстане заедно с него. Други обаче смятат, че Ивайло е бил дребен провинциален благородник, тъй като е притежавал твърде голям талант на пълководец, за човек от простолюдието. Каквато и да е истината обаче, фактите са на лице. Той придобива много последователи, които му се вричат във вярност и започват въстание. Първата битка на Ивайло е именно срещу татарските орди, които опустошават държавата. Нито войските на царя, нито болярите са способни да се опълчат на постоянно нападащата вражеска напаст. Бунтовникът Ивайло обаче повежда хората си срещу татарите през 1277г. и ги разбива.Популярността му расте, именно заради неговата знаменита победа. Татарите обаче не са единственият враг на въстаника, той иска да се разправи и с цар Константин Асен, който по време на управлението си позволява държавата да преживее подобно падение. Законният владетел не може да се противопостави на Ивайло, армията му се движи твърде бавно и бунтовникът успява да го издебне в засада. В хода на сражението, бойците на Константин Асен му обръщат гръб, виждайки какъв ще е изходът. Те се присъединяват към въстаниците и започват да помагат на Ивайло, който по време на битката убива монарха. След тази победа обществото в България е по-скоро доволно. Бунтовникът започва да превзема наред по-важните градове в страната, които пък от своя страна започват да го наричат свой цар. Единствено Търново остава в ръцете на съпругата на Константин – Мария. Междувременно, гърците следят отблизо случващото се в България. Набиращият сила селски вожд, който има и дързостта да се нарече владетел, става твърде неудобен за император Михаил VIII Палеолог. Византийският самодържец решава да се намеси пряко в избухналите вълнения в съседната страна.

Той преценява, че най-добре за интересите на държавата му е да подкрепи болярската опозиция, която се заформя срещу Ивайло... Срещу царя е изпратен военачалникът Михаил Глава – един от най-талантливите войни на империята, който нееднократно е побеждавал българите в битка. Търновският владетел се вдига отново на оръжие. Той се отправя първоначално към Дунава, като влиза в сражение с напредващите татарски орди и ги отблъсква отвъд реката. На другия фронт, византийците навлизат в българските земи през Тракия и се насочват към Стара планина. Михаил Глава разгръща широк фронт и повежда войските си на сеч, но срещу него застават верните хора на цар Ивайло. С много усилия те успяват да обърнат хода на битката и да победят, макар численото преимущество да е за ромеите..."      bulgarianhistory.org

Действия като тези на цар Ивайло, днес биха били определени от медиите и "съблюдателите за човешки права" , меко казано като "нетолерантни. За същите обаче, действията на национални предатели-антибългари, азиатски мародери и жидо-американски убийци, явно са толерантни.