Ключът към по-добър живот е в победата над егото, до този извод би стигнал всеки, който опита да опознае себе си и това, което пречи да разгърне потенциала си. Чрез следване на егото може да се постигне кратковременен успех, но не и човек да израстне като личност, още по-малко да се доближи до свръхчовешкото, което е целта на всеки Болг-Арий. 

Егото има много лица, основната му същност е, че кара човек да осмисля и преценява света през собствената си самооценка, изразява се в желанието за самоизтъкване и самоналагане. Създава измамното усещане, че светът се върти около собствения Аз. Разбира се, всеки има собствен свят, изграден въз основа на личен потенциал и опит, но когато този свят е обзет от егото, се случва следното - губи се обективната оценка и самооценка, човекът започва да се възприема като безгрешен и влиза в непрестанен конфликт със себе си и света. Такъв индивид може да постигне успех в профилирана област, но не и да повиши собствената си вибрация и тази на земното био-поле, т.е. да допринесе за по-добър свят. 

Човек, подвластен на егоизъм и/или егоцентризъм, не може да е полезен и на идеята, от която е част, особено за Болг-Арийската, основана на стремежа към свръхчовешкото. В момента най-грозният аспект на българския "национализъм", е че след като патриотарската идея стана сравнително модерна, немалко индивиди, проядени от егоизъм и егоцентризъм, се мъчат да я представляват. Не че и някои от предишните националисти не са страдали от липса на контрол върху егото, но за патриотарите егоцентризмът е единствен стимул да демонстрират "своите" идеи. 

Една личност не може да се превърне в лидер, ако не превъзмогне егото си, затова е казано, че егото смачква личността и едното се развива за сметка на другото. У нас няма истински лидери, следователно няма личности, които да са превъзмогнали егото си до такава степен, че да са свързващият елемент за хора, изповядващи сходни идеи и ценности. Друг е въпросът, че хора с такива идеи не са много. Има само водени от жажда за лична слава и материални придобивки егоисти и егоцентрици. За това именно всички по-изявени лидери на националното движение са тотално компрометирани и забравени с времето. И това ще се случи със стотиците нови фейсбук и ютуб звезди, които влизат в роля на патриоти и просветители, за да трупат популярност. 

Истинският лидер няма нужда да се самоизтъква, той изпъква по естествен начин, и в съчетание с основното качество - превъзмогване на егото, е нужно да притежава още много качества. За сметка на това пионките и предателите, които са издигнати от задкулисни организации, са пълната противоположност на истинския лидер - нямат човешки качества, имат голямо его, и освен от него са зависими от многото компромати, с които скритите им господари ги контролират. 

Превъзмогването на егото е най-важната битка, която всеки трябва спечели и особеното при нея е, че тя трябва да се печели всеки ден. За това има и приказка, че приятелите ти казват кривините, а лицемерите ласкаят. И още, първо да видиш гредата в своето око, преди треската в чуждото. 

Също - тази битка се печели на тихия фронт, огласиш ли победата си над егото, че вече си "над нещата" или с други думи голяма работа, по-скоро губиш битката. Това е като юначеството - не е постоянно качество за никого, а е резултат от концентрация, контрол и развиване на морално-волеви качества.