Просветителна статия от bolgari.net, в отговор на поредното българофобско заяждане от страна на манипулатори и клозето-журналисти.
В мартеницата е усукан копнежът ни по мързела, затова у нас тази традиция е устойчива през вековете, четем изумени в „Труд”.
Усукването на червения и белия конец идвал с прабългарите/?/ от Средна Азия. Там то символизирало двете жизнени енергии Ин и Ян, които определят характера и съдбата на човека според китайското Дао/?/. За древните българи Новата година започвала през март и тогава се закичвали с мартеница.
Само агресивен невежа може да предложи такъв текст за страстта на българина към мързела. При това човечецът не люби силно българите. Така и не си е изяснил българи ли са били или прабългари древните ни предци. Защото въобще не е все едно. Ако все пак са били българи, значи българската история не започва през 681 година, а в дълбока древност. Недоброжелателите на нашата нация точно с тази цел са вкарали манипулативното понятие „прабългари”.
Сред китайците в историческия им ареал никога не е имало традиция да се правят мартеници и с тях хората да се кичат. Философията Дао наистина има отдалечено отношение към заложената в мартеницата идея, но Дао е свързана с Лао Дзъ, който не е китаец, а истинското му име според китайски източници е Боян. Което го свързва с нашето племе. За него има сведения, че е дошъл в Китай от северозапад, също ясен знак за произхода му.
Освен при древните българи, мартеницата се среща и при някои други народности, принадлежни към традицията на слънцепоклонничеството, наричани още арийски. Такива са персите и курдите, например. Никога българите не са посрещали новата година през март, а само на 22-23 декември по днешните понятия. Тогава се ражда Млада Бога, слънцегреенето започва отново да расте, сигурен и фатално важен знак, че животът пак предстои и така ще е докато Слънцето ще грее. В различните географски зони, в които сме се придвижвали през хилядолетията, Слънцето се е възприемало от очите на предците ни ту като бяло, ту като червено.
Мартениците се слагат по друг космически повод, но отново във връзка със Слънцето. Поводът е предстоящото пролетно равноденствие около сегашния 20 март. Тогава денят и нощта отново ще се изравнят по продължителност, а Слънцето, вследствие видимото си движение по еклиптиката, за пореден път пресича небесния екватор. В Китай народът също отбелязва този ден, но го нарича Празник на умните яйца, защото в този ден кокошето яйце можело да бъде поставено във вертикално положение. Китайските звездобройци (по нашему колобри) са обяснявали явлението с това, че в периода на равноденствието векторите на ускоряване на Земята около оста й и около Слънцето се уравновесяват помежду си.
Коренно различна културна традиция, но тясно свързана с космически феномен. Не във вертикално поставеното яйце обаче е значението на пролетното равноденствие, разбира се.
То е смятано като начало на гигантски процес на задвижване на множество по-малки природни процеси, на отпушване на многолики енергии и задвижване на програми навсякъде и във всичко. Преминаване от фаза на съзерцателност към цикли на конкретни явления и действия и в растителния, и в животинския свят, и в обществата, и в битието на отделния човек и неговите общности.
Какъв копнеж по мързела е съзрял авторът в червените и бели конци на мартеницата, не можем да си обясним, освен с непознаване на историческите корени на чудесната ни древна традиция. Днес китайците имат и пряко отношение към радостния мартенски празник, защото основните количества мартеници, които виждаме на пазара, са произведени в Китай.
Илия Илиев
|
