Настъпи почти пълното владение на смъртта над обществото. По-страшната - душевната. Но който си мисли, че няма отношение и принос за този триумф, просто е в заблуда.
Да речем, какъв античовек трябва да си, за да кажеш това на фона на реалността в загиващата ни родина "Дянков: България вече е чиста и свята република" Вицепремиерът-дегенерат/бел.ред./ бе категоричен, че трябва да има повече контрол в държавата и той трябва да е законен – трябва да се следват законите. Според него похвалното е, че няма политически назначения при сегашната работа на правителството, за разлика от преди. "България вече е чиста и свята република", послужи си с цитат на Васил Левски вицепремиерът. " Те наричат тази страна, тънеща в боклуци, прелели канализации и руини, Чиста. В такъв вид - отровена от сектантство, содомия и атеизъм, за тях е Свята. Какъв човек може да каже такова нещо?! - Само нагъл жидовстващ българофоб, какъвто е несъмнено слугата на Световната банка и Синедриона Симеон Дянков.
Разбира се, окаяността на отечеството ни днес е висш идеал и висша цел за сегашния управленски елит. Защото ако не беше така окаяно, те нямаше да са елит, а там, където им е мястото - обществената утайка.
Същата тая утайка, която 44-та година бе превърната в елит, благодарение намесата на антибългарските-антиевропейски червеноармейски орди.
Тогавашната сган от чужди агенти-паразити излюпи комунистическия социалистически елит, а той си излюпи демократичен елит на някакъв си преход. Интернационала беше заменен с космополитизъм. Т.е. - боклукът с леш.
В резултат, появява се някакъв безроден наемник като Дянков и ни съобщава, че идеалът на Васил Левски е изпълнен. Това трябва да е идеалът - България без българи, без производство, без икономика, без независимост, нито морал и самоуважение, в която родолюбец е мръсна дума. Честито.
Материално човек може да е много зле, може да страда от бедност и липси, но това е поправимо и обратимо. Страшното е когато човекът е обезличен и бездушен, забравил кой е и защо е тук.. Отвсякъде се чуват коментари и анализи кога и как икономически народът ще се оправи и ще си стъпи на краката. Сякаш това ще има значение, когато вместо народ ще има тълпа без вяра и понятие какво е българска култура и идентичност. Също - без висши стремежи и идеали. Претопена и безлична тълпа.
140 години след онези афектирани слова, нашият свят е още по-мъртъв и още по-коварен. Не можеш да увериш глупака, че лицемерието е нещо лошо и че носи смърт. Особено лицемерието на властта.
А тя нямаше да е такава ако не бяхме допуснали сред нас мъртвешката студенина на безразличието.
|