БАРС и Движение на студентите националисти почетоха един от най-българските празници в годината/ ако не и най-българския/ в двора на Софийския университет. Събитието се състоя най-вече в звучене на националистическа музика и реч, целяща да развълнува Българското съзнание у студентите, доколкото не е заличено от космополитната помия.
Няма какво да се лъжем - за пореден път лъсна, че положението на националния дух у нас е катастрофално. Не повече от 30-40 души стояха под мрачното небе, за да чуят какво имахме да им кажем. Все пак, вероятно и студентите вътре в университета чуваха словата ни, защото озвучението бе достатъчно силно.
Недоразумения едно след друго съпътсваха проявата, защото такова е и обществото ни. Първо част от преподавателската колегия в университета скочи срещу знамето, което опънахме над нас, което специално бяхме изработили за 20 април. Причината е, че на него е изобразен кръст-орден за храброст/железен/, а според някои "съвестни" граждани това е нацистки символ и само с национал-социализма се асоциира. Истината е, че този кръст е присъствал в униформата на всички Християнски армии от края на 19-и и началото на 20-и век в Европа, включително в руската армия Освободителка, макар и с различни дизайни и най-вече разлика в краищата на рамената, но най-вече - дизайнът на железния кръст присъства в българската битова и култова символика както преди Христа, така и в ранното среновековие. Явно демокрадцията бе застрашена от едно знаме.
Накрая пък озвучителят, отговарящ за техниката, се изяви като идеологически инспектор и цензор на СУ и на своя глава спря музиката, тъй като зазвуча националистическата група "Бранник" . Това предизвика скандал, а причината да не се превърне в радикален скандал бе, че все пак се намираме в университета. Това беше нагледен пример как всеки идиот от болното ни общество се изявява като защитник на либерализма и "толерантността" , но същите скотове винаги мълчат като гъби, когато някой нападне българщината.
Все пак ние не сме нито разочаровани, нито обезверени - много добре знаем, борбата за надигане на Българския дух ще е тежка и жестока. Дори един българин да се замисли и да погледне към корените си след такова мероприятие, то е успешно.
|