|
"Демократичният преход" е към края си - преходът от съветски сателит към еврейско-турска колония. Факт, за който българите предупреждаваха въшливите "български граждани" през всички тея "преходни" години, но безумната тълпа така и не прие на сериозно призивите за събуждане и деидиотизиране. Трябваше ли да се чака да напълнят страната с криминогенни маймуни и да обявят за продан българската земя, заедно с населението, за да си направят уродите проста равносметка, че национализмът е "лош" и "опасен", само за колонизаторите и унищожителите на България? И че призивите ДА СПРЕМ ГЕНОЦИДА не са брътвежи на луди фашизоиди, вярващи в "конспирации", а думите на трезви и будни българи, които единствени виждат действителността едно към едно.
През периода на "прехода", лековерното мнозинство се хващаше на еврейско-масонските примки, вярвайки на техните политически чучела, които идваха като "спасители" с изведнъж пръкналите им се партии, без да си задават въпроса кой ги финансира. Вярваха, като същински олигофрени, че на запад са много загрижени за благоденствието на българите. Хващаха се и продължават да се хващат на елементарното разделение социалисти-демократи, леви-десни и прочие слабоумия. И в това време, не е като да не са имали алтернатива - винаги е имало националисти, които посочват истината. Като Николай Хайтов, който до края на живота си през 2002г., не е спирал да предупреждава за умело проектираната национална катастрофа, която колонизаторите ни подготвят. Но добитъкът, казано без никакви преувеличения, не пожела да чуе истината, а предпочете да вярва на еврейско-масонските кръвопийци и техните политически чучела.
Сериозна роля в процеса, имат разбира се формирования като партия "Атака" , които трябваше да изхабят голяма част от енергията на национализма, привеждайки го в удобен и беззъб вид - политически игрички и празно бърборене. Но и това не е никакво оправдание за скудоумието на мнозинството - що за човек би могъл да си изгради мнението за национализма, по една фалшива партия?
През цялото това време, за "крайни" се определяха твърденията, че е в ход планомерна циганизация и целенасочен разгром на българския етнически елемент, дирижиран от държавата; че масовата приватизация има единствената цел да превърне България в страна без производство - очебийна характеристика на колония; че евреите и турците подготвят фактическо откъсване на земи от България.
Сега, когато тези "хипотези" са неоспорими и ги разбират и 5-годишните, мнозинството обърна плочата - вече било необратимо и трябва да се търси спасение някъде там, на запад. Под някаква форма, те си признават, че са били "антинационалисти" не защото са вярвали, че социализмът или либерализмът са по-добри за България, а защото не са имали доблестта, волята и характера да са действителни българи и националисти. Защото само родолюбците и националистите могат да се нарекат българи, останалите са недоразумения, които външните сили използват за троянски коне, било то като комунисти или демократи.
Тълпата вярваше на медиите, правителството и "правозащитниците" , че националистите проповядват насилие, и ако им се даде власт, ще има насилие и кръв. Действителността е тъкмо противополжната - националистите бяха единствените, които истински желаеха мир и възможно по-малко насилие. Защото, в колкото по-напреднала фаза отива колониализмът, толкова повече сила ще е необходима, за да бъде върната България на българите. Националистите искаха това да стане във фазата, когато може да се случи без насилие, но тълпата пет пари не даваше и се оставяше на манипулациите на комуняго-демократската пасмина. Сега положението става неконтролируемо и непридвидимо - циганското разрастване и "бежанският" наплив са поощрявани всячески от колонизаторите, за да не могат българите да имат спокойствие - трябва да се хабят в защита от набезите на държавно-закриляни криминогенни етноси, вместо да се отправят към основните виновници - еврейско-масонските политически марионетки.
Обратът, все пак, е напълно възможен, въпреки че поради липсата на интелект сред мнозинството, възможностите за мирно решение, се свеждат до минимум. Поне едно е положителното в тази ситуация - вижда се, че "крайните лозунги" не са били крайни, а просто невярващите не са имали достатъчно разум, за да ги разберат.
|
