Сган
Когато сганта натежа на земята,скитаха навред живи мъртъвци, бившите човеци сън прокобен спяха, макар и будни, с отворени клепци.
Пред очите си допускаха безчестия и срам, разум притъмнен, сетива заличени, нямаха надежда, ни доблест, ни бран, чучела злобни, на стената срамна окачени.
В началото отричаха, че са слуги на сатаната, коварството си криеха зад смирени лица, но сетне спря да им тежи вината, приеха за нормалност да са юдини деца.
Забравиха дълг мъжете и не бранеха родина, обзе ги егоизъм, невежество и содомия, жените станаха парцалени кукли и жени на мнозина, изгубиха самоличност, давейки се в помия.
Децата им, злощастни, омерзени, превръщаха по свой образ в отрепки и скотове, от преди да се родят, вече спазарени, да са неми овци и на покварата робове.
Инак ругаеха гадовите си пастири, но жертви и палачи от една закваска бяха, заедно се кланяха на мамонски зли кумири, и докато се ограбваха, тъпо, злобно бляха.
Чуждоземни мръсни орди наложиха им тирания, и не срещаха отпор, нито съпротива, безсилни, безверни, обзети от простотия, доказваха, че с глупост, народът прав загива.
Закрепи се тоз позорен ред и взеха го за вечен, но вечността я бяха жертвали за кратка робия, и тънеха позорни, без свян, до самия ден уречен, кога падна бирникът в напразна просия.
Говореха за свобода, но фалшива и лъжовна, виждаха добродетел във всяко падение, блажената им безбожност бе съдбовна, за часът на тържествено изтребление.
Явиха се пророци, да им отворят очите, но сганта се сепна - "те са луди", избраха тез идиоти, да им свършат дните, в подлост, измами и тежки заблуди.
Болг Арийски
| 
