В историята на Дунавска България, всяко ново начало на държавата е било белязано и с нова столица. Този принцип обаче не се спазва след 89-а година и причината е само една - нова държава не се е състояла; системата продължава да е в ръцете на антибългари, а това, че 44-а е край на българската държава, не трябва да буди съмнение. Държава - да, но подчинена на интернационализъм и нихилизъм... Град София - противно на логото в герба си, текущата столица е материално и морално остаряла и напълно грохнала. Град-гротеска, символ на държавния анархизъм и култ към нечистотата и дисхармонията.
Любен Каравелов споделя своите впечатления от София в "Мемоари"-те си - "Аз ниде не съм виждал, даже и в Измаил такова улично блато като, каквото видях в София. Софийските нечистотии се отличават от нечистотиите на другите градове – аз говоря само за някой махали, особено за еврейската... "
Да би минал днес през същия град, сигурно ще помисли, че е останала само споменатата "вонещейша" махала, но стократно разширена. Самото устройство на столицата представлява своеобразно архитектурно блато - строителство "на килограм" , без мяра и естетика; транспортна система, съперничеща на анархията в Делхи. Пренаселеността е резултат от интересите на политическата класа, която поддържа малко по-висок стандарт, свързан единствено с удобствата на "елита" и външните си господари. Столицата успешно съчетава в себе си най-лошото и отблъскващото от социализма и капитализма - болшевишки паметници и сиви, порутени сгради, окичени с неонови лампи и реклами на секс-шопове и пр. Лъскави заведения и магазини, сковани сред необятни катуни и безбройни кучета. Хипотетично градът може някога да добие хигиенен вид, макар че на практика няма как да стане. Както посочихме, при държавен срив и последвало ново начало, задължително и столицата е била нова. Настоящата столица е съвременник не на един, а на вече трети пагубен политически режим, което означава морално овехтяване в пълния смисъл на понятието. Въпросът за столицата, разбира се, би се сторил малозначителен за мнозина, но е сигурно, че в момента тя е символ на историческа изчерпаност и мъчително доизживяване.
Облик и атмосфера, които са напълно задължителни за една столица, липсват напълно. Човек не би се ориентирал в коя точка на света е, ако не знае. Важното е, че има бардаци. Какво друго търсят туристите; ако търсеха култура, нямаше да са там. За куриоз, бардаци има срещу самия парламент, но разликата помежду им е само в надписите на входа. Ето още нещо символично и покъртително:
"Народното събрание е
построено върху цигански катун
"Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното
събрание, тогава бе купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати
там”. Това пише през 1905 г. Иван Вазов.
Първото обиталище на депутатите обаче не е белокаменна постройка,
а дъсчена барака за зрелища. Тя била скована в южната част на Градската
градина. "Народното събрание се събираше в бараката, в която амбулантната трупа
на Георгя Попова даваше представленията си”, свидетелства отново Вазов.
Вътре помещението било разкрасено с червени драперии и килими.
Малко по-късно се поставят и кресла за около 120 души.
Когато за първи път вижда постройката, Иречек мисли, че в
парламента има изложба на добитък.
На 10 ноември 1879 г. той записва в дневника си: "Влязох в една
улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас
за изложба на добитък, цяла с малки знамена.”
|
