На 2 юни се навършиха 134 години от смъртта на Христо Ботев, убит в местността Йолковица, недалеч от Враца. Дори и предизвикващ противоречия и полемики, той ще остане завинаги в сърцата на българите като велик националист и родолюбец, който пожертва живота си, за да я има свободна България, за да можем ние, след него, сами да определяме съдбата си. И, разбира се, тези, които се жертваха не са само Левски, Ботев, Бенковски, те са стотици и хиляди, знайни и незнайни.
На 2 юни - денят на падналите за свободата на България, в Софийския университет проведохме лекция-дискусия, която бе част от програмата за повдигане на националния дух и родовото съзнание сред студентите.
Естествено, личността на Хайтов няма как да бъде подмината с равнодушие - за мислещите българи той е ако не велик, поне изключителен родолюбец, от дребнавите хора, които не обичат директното говорене и прямостта, родопския интелектуалец-боец е мразен и ненавиждан.
